4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
София, 15.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1005 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Д. К.“ К., [населено място] против Решение № 159 от 18.01.2016г. по в.т.д.№ 3708/2014г. на САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 8927/2012г. на СГС. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от касатора срещу „Х. А. А. А.“, О., [населено място] иск с правно основание чл.403,ал.1 ГПК за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерно наложен запор като обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.135,ал.2 ЗЗД върху яхта „Азимут 86“ за сумата 26 400лв., съставляваща заплатени адвокатски услуги във връзка с действия по вдигането на запора.
В касационната жалба се поддържа, че постановеното решение е в нарушение на материалния закон. Оспорва се правилността на извода на САС, че отговорността за разноски в съдебните производства не е отговорност за вреди и може да се осъществи само във висящ процес. Касаторът счита, че като ответник в обезпечителното производство, на основание чл.403,ал.1 ГПК, има право да иска ищецът да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди, тъй като е бил принуден да направи съдебни разноски, за да защити нарушеното си право от неправомерно наложен запор. Изразява несъгласие с изводите на САС за недоказаност на претърпените вследствие на наложения запор имуществени вреди. Искането е за отмяната на решението и уважаването на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: Имайки предвид неприложимостта на чл.81 ГПК спрямо обезпечителното производство /т. ТР №6/2012г./, как ответник по бъдещ иск, по който е било допуснато обезпечение, може да претендира направените от него съдебни разноски, ако производството по бъдещия иск не бъде реализирано поради прекратяването му. Допустимо /и основателно/ ли е предявяването на иск с правно основание чл.403,ал.1 ГПК от ответник по бъдещ иск, по който е било допуснато обезпечение, но исковото производство не е било реализирано, не е имало съдебни прения и съответно възможност за предоставяне на списък с разноски, за да бъде поискано заплащането на неоснователно направени от ответника съдебни разноски. Могат ли страните по договор за адвокатски услуги, уговорили резултативно адвокатско възнаграждение, при успешно провеждане на исково или обезпечително производство, да претендират неговото заплащане от страната, която неоснователно го е инициирала и могат ли да го правят в отделно производство, предвид неприложимостта на чл.81 ГПК спрямо обезпечителното производство. Искането е за допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Насрещната страна [фирма], каквото е настоящото фирмено наименование на ответното дружество оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че е предявен осъдителен иск за имуществени вреди, причинени на ищцовото дружество вследствие неправомерно наложен запор върху моторна яхта с определение на СГС като предварителна обезпечителна мярка по бъдещ иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Твърдението е било, че ищецът е заплатил разноски за адвокатски услуги, пряко свързани с вдигането на запора като определението на СГС е било отменено по пътя на инстанционния контрол от САС, а производството по предявения П. иск иск – прекратено поради неотстраняване нередовност на исковата молба. Приела е, че твърдените факти са установени, поради което е налице материалноправно неоправдано обезпечение на бъдещ иск, чието действие е преустановено с отмяната му по пътя на инстанционния контрол и обезпечението е било вдигнато на 23.08.2012г. – два месеца след налагането му; бъдещият иск е бил предявен в срок, но производството по него е било прекратено поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба. Посочила е, че е налице предпоставката за предявяване на иск по чл.403,ал.1 ГПК – прекратяване на производството по обезпечения П. иск. Мотивирала е, че отговорността за вреди по чл. 403 ал. 1 ГПК е обективна макар да се реализира на плоскостта на непозволеното увреждане; като невиновна, се отличава от отговорността за злоупотреба с процесуални права, предпоставяща умисъл на страната. Посочила е, че ответникът по настоящия иск отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които обезпечението на иска е причинило в периода от налагането му до вдигането на обезпечения запор и като ищец по бъдещия иск не може да се освободи от отговорността, като докаже, че е положил дължимата грижа да провери допустимостта и основателността на претенцията си, поради което възраженията за липса на вина, заявени от ответника, са неоснователни. Изложила е съображения, че отговорността за разноски в съдебните производства не е отговорност за вреди, също е обективна, невиновна, но може да се осъществи само по висящ процес, не и с отделен иск, поради което разноски в обезпечителното производство могат да бъдат присъдени от страните с окончателен съдебен акт, с който приключва производството по обезпечения иск с оглед изхода на спора. Като допълнителен аргумент е посочено, че ищецът не доказва платени суми през процесния период като възнаграждение за адвокатски услуги, че не са представени и доказателства за извършени плащания до вдигане на запора – 23.08.2012 г. Обсъдено е, че плащанията, на които се позовава ищецът, са извършени след завеждане на настоящото дело.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първите два въпроса произтича от обстоятелството, че при допуснато с определение по гр.д.№5091/2015г. на 4г.о., на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК, касационно обжалване по въпроса: представляват ли, по смисъла на чл.403 ал.1 ГПК, вреди, причинени вследствие на обезпечението, разноските за адвокатско възнаграждение, които страната е направила за защитата си в производството по обжалване на определението за допускане на обезпечението и в изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед, за правилна е обявена практиката, че поначало не може в хипотезата на чл.403 ал.1 ГПК, да се претендират като вреди, разходите за водено друго дело между страните, защото: е допустимо те да се търсят и отговорността за тях да се реализира само по висящия процес; разноските, в т.ч. платеното възнаграждение за един адвокат, чието присъждане по висящото /или приключило/ дело не е поискано, не могат да се търсят със специалния иск по чл.403 ал.1 ГПК, защото същите са предмет на самостоятелно облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон. Вторият аргумент, с който е обоснован даденият отговор е, че разноските за защита не могат да се квалифицират като „вреди от обезпечението”, тъй като по естеството си не произтичат пряко и непосредствено от наложената обезпечителна мярка, а от процеса по допускането и изпълнението й.
Решението на въззивния съд не е постановено с противоречие със задължителното за него разрешение на въпроса. При наличие на решение по реда на чл.290 ГПК е изключено приложното поле на въведеното от касатора допълнително основание по т.3 на чл.280 ГПК.
Третият въпрос няма самостоятелно значение за изхода на правния спор. С оглед наличието на задължителна практика, с която е даден отрицателен отговор на въпроса за възможността по реда на чл.403,ал.1 ГПК да се претендират като вреди вследствие на обезпечението разноските за защита на ответника в обезпечителното производство, не е обуславящ изхода на делото въпросът за доказването на направените разходи за адвокатско възнаграждение.
Ответникът претендира заплащане на разноски за производството по представена фактура, но отсъстват приложени доказателства за плащането по сметката на адвокатското дружество, поради което искането е неоснователно.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 159 от 18.01.2016г. по в.т.д.№ 3708/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: