1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
гр.София, 17.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 721/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Р. К. М. и Б. В. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 306 от 28.02.2012 г. по гр.д.№ 3379/ 2011 г. С него е потвърдено решение на Благоевградски окръжен съд по гр.д.№ 558/ 2009 г. за отхвърляне на предявените искове от касаторите против Д. Й. Б., със съдействието на попечителя му С. И. Й., а при условията на евентуалност – и срещу Й. И. Й., М. М. Ц. и С. М. Й., за заплащане на сумата 60 000 лв, като получена на отпаднало основание.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС материалноправният въпрос кои конклудентни действия на наследници водят до извод за мълчаливо приемане на наследството и може ли след извършването на такива наследниците да направят валиден отказ от наследство. Позовават се на Тълкувателни решения на ОСГК на ВС № 109/ 1985 г. и № 148/ 1986 г., както и на решение на ВС, І г.о. по гр.д.№ 353/ 1991 г. и решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 3838/ 2008 г. Молят касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответната страна Д. Й. Б., със съдействието на попечителя му С. И. Й., е депозирал отговор срещу касационната жалба, който обаче не е подписан. На основание чл.287 ал.1 изр.2 вр. чл.284 ал.1 т.5 от ГПК този отговор не може да бъде обсъждан.
Ответните страни Й. И. Й., М. М. Ц. и С. М. Й. не вземат становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно жалване на въззивното решение е неоснователно.
Поставеният от касаторите въпрос има отношение само към тази част от решението, с което са отхвърлени евентуалните искове – предявени срещу Й. И. Й., М. М. Ц. и С. М. Й., в качеството им на наследници на М. Й. Й.. За решението по главните искове срещу Д. Б. този въпрос няма отношение, тъй като искът срещу него не е предявен в качеството на лице, получило процесното задължение по силата на наследствено правоприемство. Поради това въззивното решение, в частта, отхвърляща исковете срещу Д. Б., не следва да бъде допуснато до касационно обжалване предвид неизлагането от касаторите на правен въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК.
Такъв въпрос за отхвърлените евентуални искове е формулиран и той обуславя въззивното решение. Въззивният съд е приел, че ответниците Й. И. Й., М. М. Ц. и С. М. Й. не са приели наследството на М. Й. Й. при условията на чл.49 ал.2 от ЗН, с извършване на действия, сочещи несъмнено намерение да се ползват от него. Извел е, че конституирането на наследниците на М. Й. Й. като трети лица – помагачи в исково производство за унищожаване на упълномощителна сделка в полза на Й. и извършената въз основа на нея продажба, както и получаването на преписи от книжа по делото в това им качество, не съставляват действия, сочещи мълчаливо приемане на наследството. Съответно извършените впоследствие откази от наследство, без да е установено приемането му преди това, са валидни и са произвели предвиденото в закона действие.
Така даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос не е в противоречие с установената практика, нито с практиката на ВКС. В решение № 64/ 24.02.2010 г. по гр.д.№ 3838/ 2008 г., ІV г.о. на ВКС, в което по реда на чл.291 от ГПК е счетена за правилна практиката в другото посочено от касаторите решение на ВС (по гр.д.№ 596/ 1991 г., І г.о.), изрично е посочено, че приемането на наследството не се предполага, а трябва да бъде безспорно установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат несъмнено на наличието на воля у наследника за приемане на наследството. Ако действията са двусмислени и от тях е възможно да бъдат направени различни изводи, приемане на наследството няма. Точно в този смисъл са направените в обжалваното решение изводи. Счетено е, че конституирането на наследниците като трети лица и получаването на книжа по делото не са действия, сочещи изрично намерение за приемане на наследството, така че същото не е прието при условията на чл.49 ал.2 от ЗН. Разрешението на въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с това, което е дадено в цитираните актове на ВКС и ВС.
Тълкувателно решение № 109/ 1985 г. на ОСГК на ВС не разрешава повдигнатият от касаторите въпрос. То разрешава процесуалноправният въпрос за положението на подпомагаща страна, която не е заявила, че ще участва в делото, но не и въпросът дали самото конституиране на такава страна би могло да се смете за действие по приемане на наследството по смисъла на чл.49 ал.2 от ЗН.
Аналогични изводи следва да бъдат направени и по твърдението на жалбоподателите за противоречие между обжалваното решение и Тълкувателно решение № 148/ 1986 г. на ОСГК на ВС. Последното разрешава въпроса за правното положение на съпруга като наследник, когато някое или всички от децата са се отказали (или не са приели) наследството. Тълкувателното решение не разрешава въпроса кои действия съставляват мълчаливо приемане на наследството и може ли наследникът да се откаже от наследство, което е вече прието.
Предвид изложеното не се оправдават твърденията на касаторите по поставения от тях въпрос да има противоречива практика, нито пък че има практика на ВКС, разрешаваща същия по противоположен на възприетия във въззивното решение начин. Не са налице предпоставките по т.1 и 2 на ал.1 на чл.280 от ГПК и касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 306 от 28.02.2012 г. по гр.д.№ 3379/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: