4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
Гр.София, 23.11.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 584 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 294/25.11.14г., постановено по гр.д.№ 493/14г. от Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 175/27.06.14г. по гр.д.№ 77/14г. на Троянския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 10240.63 лв., представляваща цена на консумирана електрическа енергия за периода 10.10.13г. – 07.01.14г. въз основа на констативен протокол от 07.01.14г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски в минималния размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 07.01.14г. е съставен констативен протокол от служители на [фирма], съгласно който средството за търговско измерване в обект на ищеца (настоящ касатор) отчита консумираната електрическа енергия с грешка „минус 94.35%”, причина за която е промяна в схемата за свързване чрез развито болтче и изместена вдясно деривационна пластина. Въз основа на констативния протокол е начислена допълнителна корегираща сметка в размер на исковата сума за периода от 10.10.13г. до 07.01.14г. Решаващият състав е изложил съображения, че корекцията е извършена съгласно чл.48 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.13г. по силата на законова делегация по чл.83, ал.2, изр.2 ЗЕ. Прието е, че е установена промяна в схемата за свързване, което дава основание за корекция на сметката на основание на изготвения по чл.58 във вр. с чл.25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия констативен протокол. По тези съображения и според експертното заключение е изчислено задължението за реално доставената електрическа енергия, която съответства на издадената от ответника фактура на 14.01.14г., като предявеният установителен иск, че сумата не се дължи, е отхвърлен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поставил осем въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като са въведени основанията за допускане на касационно обжалване по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за препращането на Закона за енергетиката към Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и за наличието на законова делегация, при която обществените отношения са уредени в обем, по-голям от възложения, както и третият въпрос за фактическите обстоятелства, при които възниква правото на дружеството – продавач на електрическа енергия да коригира сметката на краен клиент, са свързани с принципния въпрос за правото на енергийното предприятие да извършва корекция на сметките на потребителите за минал период. След подаване на касационната жалба е налице произнасяне от ВКС по така поставения въпрос. С решение № 111/17.07.15г. по т.д.№ 1650/14г. на І т.о. на ВКС е прието, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. В този смисъл в практиката на ВКС е отговорено на поставения въпрос, като въззивното решение съответства тази практика, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос за противоречието на чл.48, ал.1 ПИКЕЕ на клаузи от общите условия не е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд. От цитираните от касатора уговорки в общите условия действително може да се направи извод, че е залегнал принципът на дължимост на сума за електрическа енергия само за реалното потребление, докато приложената норма от ПИКЕЕ от въззивния съд е относима към друга хипотеза – корекция при установена промяна на схемата за свързване, поради което не се налага и необходимостта от съпоставка между двете правила и обсъждането им от въззивния съд. Шестият въпрос, дали разпоредбите на ПИКЕЕ изключват вината за неизпълнение на задълженията на насрещната страна или следва да се прилага практиката на ВКС, поради което корекцията на сметката за минал период е недопустима, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, е свързан с втората част на третия въпрос – дали следва да се установи по несъмнен начин вината или същата се предполага. По въпроса за възможността да се извършва корекция на сметки за доставена електрическа енергия и неравноправния характер на клаузите в общите условия на договорите, както и за предпоставките за извършване на такава корекция са постановени решения от ВКС по реда на чл.290 ГПК, като например решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009г. на ІІ т.о, решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ІІ т.о. и решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., решение № 177/12.12.2011г. по т. д.№1008/2010г. на ІІ т.о., решение № 159/30.09.2013г. по т.д.№ 773/12г. на ІІ т.о., решение № 12/06.03.12г. по т.д.№ 119/11г. на І т.о. и решение № 38/15.05.14г. по т.д.№ 5/13г. на І т.о. В цитираната практика на ВКС, е прието, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Даденото разрешение е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като се нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Съображенията са изведени от създадената в общите условия на договорите възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период. След изменението на Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. и според съображенията по решение № 111/17.07.15г. по т.д.№ 1650/14г. на І т.о. на ВКС принципните положения относно корекцията на сметки не са променени с оглед на вменените от законодателя задължения на крайния снабдител с електрическа енергия. В тази връзка са и поставените четвърти, пети и седми въпроси – относно извършването на корекция при неустановена дата на монтажа на СТИ или дата на предходна проверка, за допустимия период на корекцията от 90 дни и за правната същност на извършената корекция на сметката – дали е санкция или цена за доставената енергия. От друга страна, тези въпроси не са обсъждани от въззивния съд и не са обуславящи за крайния извод от спора.
На основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 294/25.11.14г., постановено по гр.д.№ 493/14г. от Ловешкия окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 304 сумата от 500 лв. (Петстотин лв.) – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.