О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
С., 27.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.94 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №149 от 15.09.10г. по гр.д.№46/10г. на Габровския окръжен съд е отменено решение №157/01.04.08г. по гр.д.№725/07г. на Габровския районен съд и е определена на основание чл.109а от ЗС границата между нерегулираните имоти на ищеца [фирма] [населено място] и на ответниците Д. С. С. и А. Н. И., находящи се в [населено място], [община], съобразно заключението на в.л.Б., Б. и М. по приложената към него скица.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че първоначално имотите на страните са били части от един общ имот с площ от около 6 дка, собственост на сем.К. от [населено място]. През 1970г. М. Г. закупил около 2000 кв.м. /имота на ищеца/, а съпругата му С. и синът му С. – 2/3 от останалите около 4000кв.м., а през 1982г. се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за другата 1/3 от тази част. Впоследствие родителите прехвърлили на сина си С. своята част от мястото с площ от 4000 кв.м. и намиращите се в него сгради – навес и плевня. След смъртта на С., ответниците А. И. и Д. С. са придобили този имот по наследство. Останалите 2000 кв.м. и намиращите се в тях сгради са били владяни от И., брат на С., като след неговата смърт наследниците му се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и впоследствие продали имота на ищцовото дружество.
Прието е, че между имотите на страните никога не е поставяна ограда, не е имало слогове, а леко издигнатото място не е резултат на синур, както е приела единичната експертиза, а на засаждане на мястото със зеленчуци от ответниците. Местата били ползвани общо, като били съборени част от сградите – стара жилищна сграда, два навеса, гараж, и е било извършено ново строителство. За имотите има изработени две скици от лицензирани оценители, които сочат различно местоположение на границата между тях, което се дължи на различното и посочване от отделните собственици. Според скицата, издадена на наследниците на И., в мястото им попада гараж, /съборен впоследствие от ответниците/, а според скицата, издадена на ответниците, същият гараж попада в тяхното място. Като е обсъдил обстоятелството, че първата скица няма мащаб, нито посочена квадратура на мястото, а и в нея границата между двата имота не е права, а начупена линия спрямо улицата към имота, докато втората скица има мащаб, квадратура, границата е права линия, свързал е тези обстоятелства и със свидетелските показания относно това кой е строил гаража и кой го е ползвал, въззивният съд е приел, че въпросният гараж е попадал в мястото на ответниците и затова е приел, че границата между двата съседни имота следва да се определи така, както е показана на скицата, направена от втората тройна експертиза, т.е. според скицата на ответниците. Изложен е и мотив, че този вариант съответства на установените лица на имотите и на окомерната скица за вилната сграда на И. М., намираща се на стр.73 от делото.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца [фирма]. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Като пропуснал да се произнесе по въпроса за правото на собственост на ищеца върху процесния имот с гараж и за частичната ревандикация на имота, съвместно с въпроса за определяне на спорната граница, въззивният съд постановил решението си в противоречие с решение №102 от 05.09.58г. по гр.д.№74/58г. на ОСГК на ВС. На следващо място – като не се произнесъл по правото на собственост на ищеца върху съборения от ответниците гараж и по правото му да го построи отново, въззивният съд постановил решението си в противоречие с приетото в решение №1873/11.09.63г. по гр.д№1392/63г. на ВС, първо гр.отд. И на последно място – като не обвързал решението си с констатациите на техническите органи, така, че те да следват правните изводи относно собствеността и като не се произнесъл преюдициално по удостоверението за търпимост, представено от ищеца, съдът действал в противоречие с ТР №31/06.02.85г. по гр.д.№10/84г. на ОСГК на ВС.
Ответниците в производството А. Н. И. и Д. С. С. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В посоченото от жалбоподателя решение №102 от 05.09.58г. по гр.д.№74/58г. на ОСГК на ВС е прието, че искът по чл.109, ал.2 от ЗС /сега чл.109а от ЗС/ съдържа в себе си и искане по чл.108 от ЗС – да се признае правото на собственост на ищеца и да се ревандикира оня къс от имота на ответника, който се заключава между владения до завеждане на иска и претендираната гранична линия. Обжалваното решение на Габровския окръжен съд не влиза в противоречие с това решение. След като въззивният съд е приел, че границата между двата съседни имота минава там, където са я посочили ответниците и спорният къс земя попада в тяхната част, той не би могъл да я присъди в полза на ищеца на основание чл.108 от ЗС, дори да се възприеме за правилна практиката, отразена в посоченото решение №102/58г. на ВС. Различният резултат по двете дела е обусловен не от различно разрешаване на правния въпрос дали искът по чл.109а от ЗС включва в себе си и иск по чл.108 от ЗС, а от това, че в единия случай спорната част е попадала в имота на ищеца, а в другия случай – в имота на ответника.
В решение №1873/11.09.63г. по гр.д№1392/63г. на ВС, първо гр.отд., се разисква въпросът за правомощията на носителя на право на строеж и по-конкретно – че веднъж упражнено, правото на строеж не се погасява и при погиване на постройката, носителят на това право може повторно да я изгради. Тези правни въпроси не възникват по настоящото дело. В него спорът засяга въпроса дали процесният гараж се е намирал в мястото на ищеца или на ответниците. Въззивният съд е дал отговор на този въпрос при съвкупна преценка на доказателствата по делото. При тази преценка не е правен извод, че ищецът или неговите праводатели са строили върху чужд имот, въз основа на учредено право на строеж, а и правото на собственост върху гаража не е било предмет на делото. Собствеността върху гаража е разисквана единствено във връзка с непосредствения предмет – определяне на границата между двата съседни имота, затова съдът не се е занимавал с правата на ищеца върху този гараж и дали той има правото да го построи отново или не. Напротив, в мотивите е прието, че този гараж не е бил собственост на праводателите на ищеца и това е определило откъде минава спорната граница между имотите. Липсва противоречие между двете решения по принципния правен въпрос за правомощията на носителя на правото на строеж при погиване на постройката, затова не следва и да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.
Тълкувателно решение №31/06.02.85г. по гр.д.№10/84г. на ОСГК на ВС е посветено на исковете по чл.109, ал.1 от ЗС. Разясненията, които В. съд е дал по поставените въпроси за тълкуването на текста не могат да се пренесат механично към правните въпроси, които поставя един друг иск – този по чл.109а от ЗС, какъвто е предявен по настоящото дело, затова не може и да се говори за противоречие между двете решения. В тълкувателното решение е прието, че е допустим иск по чл.109 от ЗС, когато неоснователното действие, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, представлява строеж, изграден в отклонение от разрешението за строеж и другите строителни книжа. Прието е също, че съдилищата са компетентни да разрешават спора дали подлежи на премахване такъв строеж. Тези въпроси по никакъв начин не могат да се свържат с проблематиката по настоящото дело. Липсва противоречие между двете решения, което да обуслови допустимост на касационното обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №149 от 15.09.10г. по гр.д.№46/10г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: