О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
София, 30.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2219 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Н. К. чрез адв.С. Х. против решение № 14 от 15.01.14г.по в.гр.дело № 882/13г.на Врачанския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 214 от 25.09.13г.на Козлодуйския районен съд.С него е обявена за недействителна съгласно чл.74 ал.4 вр.ал.1 КТ клаузата за времетраенето на трудовия договор от 19.06.09г.на С. Н. К. с [община],обективирана с допълнително споразумение № 49 от 6.10.09г.за длъжността „директор”на ОДЗ”Славейче”с филиали.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК-разрешени от въззивния съд материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,а именно: 1.ако трудов договор,сключен след провеждане на конкурс бъде прекратен,за да бъде сключен веднага нов трудов договор между същите страни и със същия предмет,то проведения вече конкурс счита ли се за релевантен спрямо формално новото трудово правоотношение; 2.ако работодателят чрез правни действия е „новирал”трудовото правоотношение в своя полза,игнорирайки проведен вече конкурс съобразно изискванията на специалния закон,за да ограничи във времето трудовото правоотношение,може ли основавайки се на тези свои действия,да иска недействителност на договорна клауза за срока на трудовия договор.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [община] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че на 19.06.09г.между страните е бил сключен срочен трудов договор,по силата на който С. К. е заемала длъжността „директор”на ОДЗ”Славейче”с филиали,за определен срок – до провеждане на конкурс.С допълнително споразумение № 49 от 6.10.11г.трудовият договор е изменен,като от срочен същият е изменен за неопределен срок,както и е увеличен размера на трудовото възнаграждение от 516 лв на 590 лв.Направен е извод,че клаузата от допълнителното споразумение,с която е посочено,че трудовото правоотношение е безсрочно,е недействителна поради нарушение на императивни разпоредби на закона – чл.37 ал.6 ЗНП.Според тази норма длъжността „директор”на държавните и общински детски градини,училища и обслужващи звена се заема въз основа на конкурс,проведен по реда на КТ.Изложени са съображения за неоснователност на доводите на ответницата,че е заемала длъжността „директор”въз основа на конкурс ,проведен през 1995г.,тъй като възникналото след спечеления от нея конкурс трудово правоотношение е било прекратено със заповед № 327а/19.06.09г.на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,която не е оспорена от ищцата по реда на чл.344 КТ и е влязла в сила.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Няма неяснота и непълнота на закона при наличието на изричната правна норма на чл.90 ал.3 пр.1 КТ,според която длъжностите,определени като конкурсни,се заемат само въз основа на конкурс.При безспорните обстоятелства,че длъжността”директор” на ОДЗ е конкурсна по силата на чл.37 ал.6 ЗНП,както и че конкурс не е провеждан за съответната длъжност преди сключване на процесното допълнително споразумение между страните,въззивният съд точно е приложил закона.Формулираните от жалбоподателката въпроси във връзка с конкурса не са относими,тъй като съществувалото между страните трудово правоотношение,възникнало от конкурс,спечелен от нея,е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ.
С оглед изхода на производството жалбоподателката следва да заплати направените от ответника по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 14 от 15.01.14г.,постановено по в. гр.дело № 882/13г.на Врачанския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Н. К. от [населено място], общ.Х., обл.В., [улица] да заплати на [община] сумата 400 лв /четиристотин/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.