О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
София, 09.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.11. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №755/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез единия от управителите на дружеството Н. Н., представляван от адвокат Т. Т.-Р., с вх.№4317 от 01.09.2011 год. на Варненския апелативен съд, срещу Определение №435 от 12.08.2011 год. по ч.т.д.№463/20111 год. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение №457 от 04.02.2011 год. по т.д.№10/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл.233 ГПК, поради направен отказ от иска, е прекратено производството по делото. Исковата молба е била предявена от [фирма], чрез управителя Н. Н., срещу [фирма] за установяване нищожността на сделката, с която дружеството-жалбоподател [фирма], чрез управителя А. Довкин, е продало на ответника процесните апартаменти.Отказът от иска е заявен от дружеството- ищец [фирма], но чрез другия му управител А. Довкин, които управители представляват дружеството заедно и поотделно.
Частният жалбоподател „Е. И.”, О. чрез управителя Н. Н. твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.29, ал.4 ГПК.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Варненския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./, към която препраща чл.274, ал.3 ГПК, е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Частният жалбоподател не е формулирал точно и мотивирано, както го задължава чл.284 ал.3,т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК, общото основание за селектиране на частната касационната жалба, а именно процесуалноправния въпрос от значение за изхода на делото. Вместо това се е позовал на неправилно приложение на чл.29 ал.4 ГПК, с което е допуснал смесване на основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК с тези за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, които съобразно препратката на с чл.278, ал.4 ГПК, са приложим и за производството по частни жалби. При това въпросът за назначаване на особен представител на основание чл.29, ал.4 ГПК не е от значение за постановено на основание чл.233 ГПК прекратяване на производството. Отказът от иска е направен от ищеца, в лицето на представителя му по чл.30, ал.1 ГПК, чиято представителна власт произтича от закона и дружествения договор. Споровете между двамата управители на дружеството- ищец, всеки от които е овластен да изразява волята на дружеството, не водят до противоречие между представляван и представител. Такова е налице, когато представителят участва в различно качество и на двете страни в процеса- като например:на ищцовата страна участва в личното си качество, а на ответната– в качеството си на представител на дружеството-ответник.
Частният жалбоподател не е посочил и допълнителните основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Доколкото е приложил съдебна практика, би могло да се приеме, че подържа основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. С приложените решения на ВКС не доказва противоречива съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР1-2010 ОСГКТК по въпроса за приложение на чл.29, ал.4 ГПК в отношенията между двамата съуправители на търговското дружество-ищец. С тези решения ВКС се е произнесъл по приложението на чл.29 ал.4 ГПК, но в исковете по чл.74 ТЗ, когато съществуват противоречиви интереси между представител и представляван, но поради участието на представителя и на двете страни в процеса-в качеството му на ищец и същевременно и на представител на дружеството ответник.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №435 от 12.08.2011 год. по ч.т.д.№463/20111 год. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение №457 от 04.02.2011 год. по т.д.№10/2011 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: