О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
София, 4.08. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети август, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 103 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. УНИВЕРСИТЕТ гр. С., ф. гр. П., представлявано от директора доц. д-р инж. К, чрез процесуалния си представител адв. Д от АК-Пловдив, против решение № 1* от 20.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа за 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е отменено решението от 11.06.2009 г. по гр.д. № 3291/2008 г. на Пловдивския районен съд, е уважен предявеният от Т. В. К. от гр. П., иск с правно основание чл. 357, във връзка с чл. 188 КТ, за отмяна на заповед № 405/20.10.2008 г. на Директора на ф. гр. П. към ТУ гр. С. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка”.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и е от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В същото изложение е изведен правният въпрос, а именно при налагане на дисциплинарно наказание за повече от едно нарушение на трудовата дисциплина и изпълнение на изискването за предварително снемане на обяснения от работника или служителя по едното нарушение и неизпълнение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за другото /другите/ нарушение, следва ли съдът да разглежда спора по същество досежно нарушението, за което работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ и съответствието му с наложеното наказание. В подкрепа на твърденията са посочени и представени съдебни решения: Решение № 1* от 11.01.2006 г. по гр.д. № 1353/2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение от 22.10.2008 г. по гр.д. № 688/2008 г. на ОС-Русе, Решение № 1* от 02.11.1999 г. по гр.д. № 219/99 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 1* от 28.10.2002 г. по гр.д. № 242/2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 1* от 18.11.2009 г. по гр.д. № 2698/2009 г. на ОС-Пловдив, Решение № 1* от 09.11.2009 г. по гр.д. № 1392/2009 г. на ОС-Пловдив, Решение № 914 от 10.04.2009 г. по гр.д. № 3290/2008 г. на РС-Пловдив и Решение от 24.07.2009 г. по гр.д. № 3364/2008 г. на РС-Пловдив, за последните четири липсва отбелязване, че са влезли в законна сила.
Във връзка с представените съдебни решения следва да се отбележи, че жалбоподателят неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е представил съдебни актове на ВКС/ВС/, които са задължителни за съдилищата по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Представените с изложението решения, които са окончателни, обосновават твърдението за наличието на въпрос, решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. В. К. от гр. П., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и за допускане или не на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск по чл. 357, вр. с чл. 188, т. 1 КТ, въззивният съд е приел, че по две от общо трите нарушения на трудовата дисциплина работодателят не е изслушал и не е приел предварително от служителя писмените му обяснения, съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, поради което наложеното му дисциплинарно наказание „забележка” със заповед № 405/20.10.2008 г. на директора на ф. гр. П. при ТУ София, се явява незаконосъобразно.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3.
Налице е решен от въззивния съд правен въпрос, който е обусловил изхода на спора, тъй като е свързан с изводите на съда за съществуването, съответно несъществуването на спорното право, като въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, видно от представените решения на ВКС. По тези съображения настоящата инстанция счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касаторът не дължи заплащането на държавни такси с оглед разпоредбата на чл. 84, т. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1* от 20.10.2009 г., постановено по в.гр.д. № 2* по описа за 2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: