1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
гр. София, 11.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 4409 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на заявителя С. И. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Й. срещу определение № 701 от 07.10.2013г. по в. ч. гр. дело № 753/2013г. на Окръжен съд Пазарджик, II въззивен състав, с което е потвърдено определение № 184 от 25.06.2013г. по ч. гр. дело № 896/2012г. на Панагюрски районен съд, граждански състав, с което са обезсилени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 628/17.12.2012г. по ч. гр. дело № 896/2012г. на Панагюрски районен съд и издадения на 19.12.2012г. въз основа на посочената заповед за изпълнение изпълнителен лист и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно и в противоречие на определение № 41/29.01.2010г. по ч. гр. дело № 742/2009г. на ВКС, I г. о. е приложил разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК, обжалваното определение е постановено в противоречие с решение от 18.03.2010г. по ч. гр. дело № 93/2010г. на ОС Плевен, а прилагането на чл. 64, ал. 2 ГПК противоречи на определение № 80/23.03.2009г. по в. ч. гр. д. № 149/2009г. на ВТАС.
Ответникът С. П. К. от [населено място] оспорва частната касационна жалба и излага доводи за правилност на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че заявителят не е представил доказателства за предявяване на иск относно вземането в едномесечен срок от получаване на съобщението. Изложил е аргументи, че връчването на съобщението е осъществено в съответствие с правилата на чл. 46, ал. 2 ГПК – същото е изпратено на посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение адрес и е връчено на друго лице – Д. И. с отбелязване „брат“ , изразило съгласие да приеме съобщението и да го предаде на адресата. Недопускането на съдебно-графическа експертиза е обосновано с обстоятелството, че съобщението е връчено на адреса на заявителя на друго лице, което може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса и е изразило съгласие да го приеме и предаде на адресата. Относно възстановяването на пропуснатия срок за предявяване на иска съдебният състав е посочил, че разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК не може да намери приложение в производството пред въззивната инстанция, а може да бъде реализирана пред първоинстанционния съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение. Бланкетното посочване на текста по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор. Направените оплаквания за незаконосъобразност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на чл. 46, ал. 2 ГПК са от значение за правилността на обжалваното определение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
По отношение на искането в частната жалба за възстановяване на срока за предявяване на установителния иск на основание чл. 64, ал. 2 ГПК въззивният съд не се е произнесъл, като е приел, че посочената разпоредба може да намери приложение в първоинстанционния съд. Поради липса на произнасяне по това искане настоящият съдебен състав счита, че не следва да обсъжда довода на частния жалбоподател, че прилагането на чл. 64, ал. 2 ГПК е в противоречие на определение № 80/23.03.2009г. по в. ч. гр. д. № 149/2009г. на ВТАС. След връщане на делото в Панагюрски районен съд първоинстанционният съд следва да се произнесе по направеното искане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 701 от 07.10.2013г. по в. ч. гр. дело № 753/2013г. на Окръжен съд Пазарджик, II въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: