О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
София, 13.12.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2207/2019г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. Т., срещу решение № 909/07.02.2019 г. по гр. д. № 7511/2018 г. на Софийския градски съд, с което след частична отмяна на решение № 238959 от 14.10.2017 г. по гр. дело № 73274/2015 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен искът на касатора срещу „Ню Медиа Груп“ АД с правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата над 5 000 лв. до 15 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на публикуваните статии на 06.04.2015 г. във вестник „Всеки ден“, година V, брой 77, на страница 13-та, в рубриката „Бригада“, със заглавия съответно „Босът на „Червеи“ гепил от МВР апартамент на „Попа“ и „Подправяни ли са документи във „вътрешна сигурност?“, ведно със законната лихва за забава от 26.11.2015 год. до окончателното заплащане.
Ответникът „Ню Медиа Груп“ АД, [населено място], не е заявил становище.
Въззивният съд е приел, че е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от статия, написана от служител на ответното дружество. Основателността на исковата претенция са обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: възлагане на работа, причиняване на вреди от лицето, на което работата е възложена, при или по повод изпълнението ? и доказване на фактическия състав на непозволеното увреждане от страна на изпълнителя на работата (противоправно поведение, вина, която се предполага като неполагане на дължимата грижа, вреда, и причинно-следствена връзка между деянието и вредата). С оглед приетите по делото доказателства е формирал извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността.
Определил е размерът на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, като е взел предвид тежестта на понесените страдания. За целта е взел предвид въздействието на процесните публикации върху психиката и здравето на ищеца – всички доказани субективни негативни преживявания – данните за вида, характера, дълбочината и интензитета на претърпените душевни болки и влошено здравословно състояние на ищеца, отражението на незаконния акт върху личната свобода, социалната сфера на общуване, в работата и упражняване на професията, контактите и взаимоотношенията със семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства. Приел е, че като база служи още и стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
За определяне на справедливия размер на обезщетението съдът е взел предвид свидетелските показания и е отчел и обстоятелството, че публикуването на клеветнически твърдения по необходимост и закономерно се отразява неблагоприятно върху психическото състояние на личността с оглед засягане на доброто име и честта. Отбелязал е още, че в конкретния случай се претендират неимуществени вреди от две статии. От друга страна е посочил, че свидетелите не излагат конкретни твърдения за продължителността на страданията на ищеца, като не се установявало и същите да имат негативен ефект и понастоящем. С оглед тези констатации и на основание чл. 52 ЗЗД въззивният съд е намерил, че обезщетение в размер на 5000 лв. в пълна степен отговаря на принципа за справедливо репариране на вредите и е уважил искът до този размер.
В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните правни въпроси, по отношение на които жалбоподателят счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. „Когато присъжда обезщетение за неимуществени вреди, задължен ли е съдът да обсъди всички фактически обстоятелства, установени по делото, както и да посочи конкретното им значение за определянето на размера на обезщетението?“ и 2. „Когато лицето, в полза на което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на неверни твърдения, разпространени в журналистически материал, е обект на журналистическа критика във връзка със заеманата от него общественозначима професия, следва ли съдът да обсъди това обстоятелство при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, респ. релевантно за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД ли е обстоятелството, че лицето, по отношение на което са насочени клеветническите твърдения, е заемало или заема общественозначима длъжност?“
Твърди се и наличие на основанието за допускане на касация по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението.
Касационната жалба е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 909/07.02.2019 г. по гр. д. № 7511/2018 г. на Софийския градски съд.
Първият поставен въпрос представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице обаче допълнителната предпоставка – противоречие с практиката на ВКС, включително с посоченото от касатора решение по гр. д. 5255/2015 г. на ВКС, IV г.о. Въззивният съд е взел предвид конкретните обстоятелства, установени по делото, при определяне на обезщетението по реда на чл. 52 от ЗЗД. Изложил е съображения кои от тях обуславят по-голям размер на обезщетението и кои – по-малък. Следователно решението му е постановено в съответствие с представената от касатора съдебна практика по поставения процесуалноправен въпрос.
Вторият поставен въпрос не е обусловил правните изводи на въззивния съд, поради което не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване, съгласно приетото в т. 1 от посоченото по-горе тълкувателно решение. Това е така, тъй като пред първите две инстанции касаторът не е формулирал твърдения, че търпи по-големи вреди от процесните статии, с оглед факта, че заеманата от него длъжност е общественозначима. Такива са изложени за първи път в касационната му жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Следователно поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд и няма как да е обусловил правните му изводи. Тъй като липсва общото основание за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд не следва да се произнася по наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Липсва основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не са изложени и никакви конкретни доводи от страна на касатора във връзка с претендираното основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 909/07.02.2019 год. по гр. д. № 7511/2018 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.