5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
София, 15.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 924 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма] против Решение № 1454 от 03.07.2015г. по в.т.д.№ 1424/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК срещу ответниците П. Н. Б., О. П. Б. и К. П. Б. за признаване съществуване на вземане на банката срещу тях в качеството им на поръчители по договор за бизнес ипотечен кредит от 26.06.2007г. и Анекс № 1 и Анекс № 2 с кредитополучател [фирма], [населено място] с управител П. Н. Б. за разликата над уважения от въззивния съд размер /12 600 евро – 9 падежирани вноски към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.419,т.2 ГПК и 4 743.09 евро договорна лихва за периода 31.08.2011г.-08.05.2012г./ до общо претендираната сума 107 090.36 евро, съставляваща целия размер на кредита поради настъпила автоматична предсрочна изискуемост.
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и постановяване на друго за уважаване на исковете в предявения размер.
В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса Възможно ли е вземанията на кредитора по договора за банков кредит да не са станали предсрочно изискуеми спрямо поръчителите – солидарни длъжници, при условие, че е настъпил падежът на главното задължение и то е станало изискуемо по отношение на прекия длъжник – кредитополучателя; възможно ли е спрямо солидарните длъжници по договор за кредит да не настъпи предсрочна изискуемост на вземанията, след като тя вече е настъпила спрямо кредитополучателя и главен длъжник. Становището на касатора е, че влизането в сила като необжалвано на решението на първоинстанционния съд, с което установителният иск по отношение на кредитополучателя е изцяло уважен, и е признато съществуването в полза на банката на предсрочно настъпилата изискуемост на цялото вземане по кредита, означава, че тази последица следва да бъде приложена и по отношение на солидарно отговорните поръчители. Като допълнителна предпоставка е посочена т.3 на чл.280,ал.1 ГПК и т.2 на чл.280 ГПК. Последната е обоснована с цитат от решение на Пловдивския АС по т.д.150/2015г., препис от което не е представен.
В писмен отговор ответниците чрез особения им представител, назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването. Считат, че кредитът следва да бъде обявен за предсрочно изискуем и по отношение на поръчителите като се позовават на решението по т.д.№ 2705/2015г. на настоящия състав.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК банката е посочила, че вземането й по отношение на длъжниците – кредитополучателя и тримата поръчители, произтича от договор за бизнес ипотечен кредит от 26.06.2007г. с кредитополучател [фирма], ведно с анекс № 1/06.08.2007г. и Анекс № 2/09.06.2011г. и договор за поръчителство от 09.06.2011г. и неизпълнение, изразяващо се в просрочие на дължими вноски за главница и лихви с повече от 90 дни, считано от 26.08.2011г., с което съгласно чл.14 от договора, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо каквото и да е волеизявление от страна на банката. Тезата за възникнала предсрочна изискуемост на кредита е била заявена от банката и в исковата молба и поддържана в хода на производството. Първоинстанционният съд не е изложил съображения за настъпване действието на предсрочната изискуемост по отношение на кредитополучателя и е уважил предявеният по реда на чл.422 ГПК иск срещу [фирма] за сумата, за която е била издадена заповедта за изпълнение. По отношение на субективно съединените искове срещу поръчителите е посочил, че по делото не са представени доказателства, че банката ги е уведомила за неизпълнението на задълженията по договора и за неплащането от страна на кредитополучателя, поради което по отношение на тях не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, с които съображения исковете срещу физическите лица са отхвърлени.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на банката срещу решението в частта, с която исковете срещу поръчителите са били изцяло отхвърлени. Приела е за безспорно установено неплащането от кредитополучателя на нито една от погасителните вноски в периода от 26.08.11г. до 09.05.12г. /датата на подаване на заявлението/, към която дата е бил настъпил последователно падежът на 9 месечни вноски по 1400 евро. Счела е, че относно твърдението на банката за настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, приложение намират постановките на т.18 на ТР №4/18.06.14г. по т.д.№4/13г. на ОСГТК на ВКС – за да настъпи предсрочно задължението за плащане на цялото задължение, следва да е налице отправено от банката до длъжника уведомление за това настъпило обстоятелство. При безспорния факт, че банката не твърди, а счита, че не следва да уведомява длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, САС е съобразил падежираните към датата на подаване на заявлението месечни вноски – с настъпила изискуемост са единствено на 9 месечни вноски в общ размер 12 600лв., за които е ангажирана отговорността на поръчителите. Съобразена е и дължимата за периода 31.08.2011г.-08.05.2012г. договорна лихва в размер на 6.9% годишно, или 4 734.09 евро, по отношението на която сума искът също е уважен. Отречена е дължимостта на наказателна лихва с оглед липсата на предсрочна изискуемост за целия кредит, съгласно уговорката на чл.14 изр.2 от договора за бизнес ипотечен кредит.
От изложеното е ведно, че отхвърлянето на иска срещу поръчителите до размера на сумата, за която е била издадена заповедта за изпълнение 107 090.36 евро е следствие на извода, че банката не е обявила на кредитополучателя настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит, уговорена като автоматично настъпваща при условията на чл.14 договора. Не съответства на формираната задължителна съдебна практика тезата на ответниците, че упражненото право на кредитодателя следва да е обявено и на поръчителите /извън хипотезата, когато в договора за поръчителство е изрично уговорено такова задължение на кредитодателя/. Несъответно е позоваването на Решение № 205 от 06.01.2016г по т.д.№ 2703/2015г. на І т.о., тъй като в него е разгледана хипотеза, в която при предвидено автоматично настъпване на предсрочната изискуемост, уведомление не е било отправено и към кредитополучателя. Отговор на този въпрос е даден в Решение № 23 от 24.04.2015г. по т.д.№ 1717/2013г. на І т.о. – моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника-кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент, целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя; това е и началният момент на течението на шестмесечния срок по чл.147,ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, той е изтекъл.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по поставения от касатора материалноправен въпрос произтича от обстоятелството, че той не е предмет на произнасяне от състава на САС, който е бил сезиран само със спора по отношение отговорността на поръчителите, тъй като решението по отношение на главния длъжник като необжалвано е влязло в сила. Въпрос, който е не е разгледан и обсъден от въззивната инстанция и правно разрешение по него не е обусловило изхода на спора, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Неаргументирано е твърдението за противоречива практика по този въпрос /за наличие на допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280 ГПК/, тъй като цитираното решение не е представено и то с надлежна заверка за влизането му в сила. Необоснована е и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280 ГПК. Касаторът не посочва неясна, непълна или противоречива правна норма, чието тълкуване е довело до създаване на противоречива съдебна практика, съотв. не обосновава поради какви причини формирана непротиворечива практика следва да бъде променена. Основен принцип при солидарната отговорност е, че длъжниците не са необходими другари в процеса, от което следва възможността по отношение на тях да бъдат поставени решения с различен краен резултат. Поради това решението на съда може да е различно спрямо главния длъжник и поръчителите, съответно спрямо самите поръчители. От друга страна поставеният от касатора въпрос намира ясен отговор в разпоредбата на чл.142 ЗЗД – поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения на длъжника, за който поръчителства и не губи тези права дори длъжникът да се е отказал от тях или да е признал своето задължение.
Касаторът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П. В. М. от САС – особен представител на ответниците адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба /чл.9,ал.3 от Наредбата/ в размер на 1 125лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1454 от 03.07.2015г. по в.т.д.№ 1424/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.12910/2012г. на СГС за отхвърляне на исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК срещу ответниците П. Н. Б., О. П. Б. и К. П. Б..
Осъжда [фирма] да заплати на адвокат П. В. М. от САС – особен представител на ответниците адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба в размер на 1 125лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: