1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
гр.София, 17.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 748/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на И. М. Ш. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 65 от 05.03.2012 г. по гр.д.№ 339/ 2011 г. С него е потвърдено решение на Кърджалийски районен съд по гр.д.№ 953/ 2010 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против А. М. Ш., С. С. С., М. Г. С., Ю. С. К., Г. А. К., Т. Г. Ж., М. П. В., [фирма] и [фирма] искове за установяване на нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № **, т.*, рег.№ ****, н.д.№ 166/ 200* г., договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № **, т.***, рег.№ ****, н.д.№ 535/ 200* г., договор за доброволна делба № ***, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 389/ 200* г., договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 259/ 200* г., договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ***, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 319/ 200* г. и договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ***, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 400/ 200* г., всички в частта, касаеща прехвърлянето на ? ид.ч. от поземлен имот с кад.№ ****** по КВС на [населено място], целият от 500 кв.м. Отхвърлен е и предявения от касатора против [фирма] иск по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху този имот, заедно с ? ид.ч. от построената в него масивна триетажна сграда със сутерен и мансарден етаж, както и искането за отмяна на нотариалните актове, в които оспорените сделки са обективирани.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че са налице условията на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като въззивният съд неправилно приел, че няма данни за идентичност между пълномощното за извършване на процесните сделки и пълномощното, което с влязла в сила присъда е обявено за неистински документ. Повдига също така материалноправният въпрос нищожна ли е сделка за отчуждаване на вещни права, ако е извършена от пълномощник, легитимирал се като такъв с неистински документ. Моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответните страни не вземат становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Въззивният съд е отхвърлил исковете за нищожност поради това, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца (сега касатор), че при извършване на процесните сделки ответникът А. М. Ш. се е легитимирал като негов пълномощник с документ, признат по съответния ред за неистински. Отчетено е обстоятелството, че А. Ш. е осъден с влязла в сила присъда за ползване на неистински частен документ, но съдът е приел от фактическа страна, че няма данни сделката от 11.05.2000 г. да е извършена от Ш. с ползването именно на този документ. Що се касае до следващите сделки, прието е, че дори с тях да е извършено разпореждане с чужди вещни права, те не са недействителни, доколкото продажбата на чужда вещ е валиден договор. По отношение на ревандикационния иск е прието, че след като сделката от 11.05.2000 г. е действителна, тя е произвела последици и ищецът е отчуждил правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради което не може да претендира владението върху него.
При тези мотиви на въззивния съд единственият формулиран от касатора правен въпрос – нищожна ли е сделката, извършена от пълномощник, легитимиращ се с неистинско пълномощно – не обуславя въззивното решение. Исковете са отхвърлени не за това, че такава сделка би се явила валидна, а защото по делото не е доказано, че при сключване на първата продажба от 2000 г. А. Ш. се е легитимирал като пълномощник на ищеца И. Ш. с неистинско пълномощно. Никъде в мотивите си въззивният съд не е разсъждавал по въпроса дали евентуално такава сделка (извършена от пълномощник, ползвал се съзнателно от неистински документ за упълномощаването), би била нищожна или не. При това положение отговорът на този въпрос е без значение за крайния резултат, постановен от въззивния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, по необуславящ въззивното решение въпрос обжалването не може да бъде допуснато, независимо дали по въпроса има противоречива практика или той е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК твърдението на касатора за неправилност на изводите на въззивния съд за липса на идентичност между пълномощното, признато с присъда за неистински документ, и пълномощното, представено при сключване на сделката от 11.05.2000 г. Касае се за дейност на въззивния съд по анализ на доказателствата и установяването на фактите, която не подлежи на контрол в производството по чл.288 от ГПК. В тази фаза на делото Върховният касационен съд няма право да проверява извършени ли са процесуални нарушения от въззивния съд и обосновани ли са фактическите му констатации, а доводите на касатора са именно за наличие на такива нарушения. Дори да са налице, те не могат да са основание за допускане на касационно обжалване, а процесуалноправен въпрос във връзка с проведения от въззивния съд процес по събиране и анализ на доказателствата, касаторът не е формулирал.
Поради това не са налице предпоставките за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 65 от 05.03.2012 г. по гр.д.№ 339/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: