О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
София, 09.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.12. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №768 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от И. ” [населено място], чрез старши юрисконсулт М. М. в качеството на правоприемник на И. а”, с вх.№41066 от 03.06.2010 год. на Софийския градски съд, срещу Определение от 17.05.2010 год. по ч.гр.д.№5595/2010 год. на Софийския градски съд, АО, ІІ състав, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу Разпореждане от 02.03.2010 год. по гр.д.№8561/2010 год. на Софийския районен съд, І Г.О., 24 състав, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на по чл.410 ГПК срещу [фирма] за парично вземане общо в размер на 5 663.72 лв., за наем и консумативи. С обжалваното въззивно определение Софийският градски съд е споделил изводите на районния съд, че подаденото от жалбоподателя заявление не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2, във вр. с чл.127, ал.1 и 3 във вр. с чл.128, т.1 и т.2 ГПК, защото именно в заявлението не са индивидуализирани вземанията по вид, размер и периоди.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото счита, че подаденото от него заявление отговаря на изискванията на чл.410 ал.2 във вр. с чл.127, ал.1 ГПК- вземанията са индивидуалиизрани в приложението, което представлява част от заявлението за издаване заповед за изпълнение. При това, ако съдът е счел, че то е нередовно, следвало e да укаже на заявителя да отстрани нередовността му. Навежда доводи, че разрешаването на въпроса за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за задълженията на съда да укаже на заявителя да отстрани нередовностите в него, е от значение за правилното приложение на закона.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Частният жалбоподател И. а” [населено място] не е изпълнил указаното му с Разпореждане от 07.06.2010 год. по гр.д.№5595/2010 год. на СГС, АО, ІІ състав задължение по чл.284, ал.3 ГПК. Той не е посочила общото основание за достъп до касация. Съобразно чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК то представлява формулиран материалноправен или процесуално правен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил изхода по конкретното дело. В частната жалба не се съдържа такъв въпрос, а фактически се изразява несъгласието на жалбоподателя с направените от двете съдебни инстанции правни изводи за необходимото съдържание на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за неговата нередовност на основание чл.410 ал.2, във вр. с чл.127 ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК.
Представената съдебна практика не доказва наличието на допълнително основание за селектиране на касационната жалба-това по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Приложеното определение по чл.274, ал.3 във вр. с чл.288 ГПК не представляват противоречива съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР 1-2010 ОСГКТК. Останалите две определения №329 от 28.05.2009 год. по ч.т.д.№334/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О. и Определение №238 от 26.03.3010 год. по ч.т.д.№150/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О. са относими до други случаи-основателност на искането за спиране по чл.420, ал.2 ГПК и срокът за въззивно обжалване на решението, с което съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. По въпроса за съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и невъзможността да бъде отстранена нередовността му, поради неприложимостта на чл.101 ГПК в заповедното производство, съществува трайна и непротиворечива съдебна практика. Определение №600 от 14.10.2009 год., по ч.т.д№392/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О.; Определение№431 от 09.12.2008 год. по ч.т.д.№414/2008 год. на ВКС, ІІ Т.О; Определение №181 от 26.03.2009 год. по ч.т.д.№176/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О.; Определение №172 от 01.04.2009 год. по ч.т.д.№142/2009 год. на ВКС,І Т.О.; Определение №134 от 18.03.2009 год. по ч.т.д.№120/2009 год. на ВКС, І Т.О.; Определение №30 от 16.01.2009 год. по ч.т.д.№361/2008 год. на ВКС, І Т.О.; Определение № 49 от 20.01.2011 год. по ч.т.д.№705/2010 год. на ВКС, І Т.О. и др. Формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС по този въпрос изключва наличието на подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение от 17.05.2010 год. по ч.гр.д.№5595/2010 год. на Софийския градски съд, АО, ІІ състав,
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: