О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
София, 4.08. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори август, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1912 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ОУ”В” с. О., община Т., област Д. , представлявано от директора В. А. Д. , чрез пълномощника адв. Р от АК-Варна, против въззивно решение № 302 от 26.05.2009 г., постановено по гр.д. № 343 по описа за 2009 г. на Д. окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 12 от 12.03.2009 г. по гр.д. № 118/2008 г. на Тервелския районен съд, са уважени предявените от П. Д. П. от гр. Т., срещу касатора, обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, във връзка с § 5, ал. 1 КСО, за незаконно, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “учител в прогимназиален етап” и му е присъдено обезщетение в размер на 3731,96 лв. за принудителна безработица.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че се касае за основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, правен въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата и извежда материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и е от значение за изхода на спора, а именно разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО представлява ли правна възможност само за работника или и за работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и приложим ли е при условията на тази разпоредба чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. В тази връзка представя съдебна практика, както следва : решение № 57 от 07.02.2005 г. на ВКС по гр.д. № 1659/2003 г., ІІІ г.о. и решение № 22 от 29.01.2009 г. по гр.д. № 506/2008 г. на Смолянския районен съд, което не е влязло в сила.
Ответникът по касационната жалба П. Д. П. от гр. Т., чрез пълномощника си адв. Д от АК Д. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускането й до касационен контрол, тъй като основният правен въпрос, решен от въззивния съд в обжалваното решение в случая е – при несъответствие между фактическото и правно основание в заповедта за уволнение как следва да се преценява последното.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В конкретния случай като основания за допускане на касация на въззивното решение се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
За да уважи исковете за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, на първо място, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като посочените в нея причини за прекратяване на трудовото правоотношение не кореспондират с правното основание, на което работодателят се е позовал за издаването й, и на второ място, предвид обстоятелството, че ответникът поддържа, че действителното основание за прекратяване на трудовия договор е чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, то предвидената в § 5, ал. 1, ПДР на КСО възможност на учителите да придобият предсрочно право на пенсия, е в полза на служителите и при липсата на тяхно съгласие, е неприложима разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя.
По повдигнатия от жалбоподателя материалноправен въпрос налице ли е правна възможност работодателят да приложи разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО и да прекрати едностранно трудовото правоотношение, е налице задължителна съдебна практика с оглед разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК – налице са решения, постановени по чл. 290 ГПК, а именно : № 22 от 23 февруари 2010 г. по гр.д. № 3* за 2008 г. на І ГО, № 220 от 20 април 2010 г. по гр.д. № 4* за 2008 г. на ІІІ ГО, № 321 от 3 май 2010 г. по гр.д. № 377 за 2009 г. на ІІІ ГО.
При тази задължителна съдебна практика, предвид обстоятелството, че по поставения от касатора материалноправен въпрос във въззивното решение е дадено друго разрешение, е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и то следва да бъде допуснато до касационен контрол.
С оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът не дължи внасяне на държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38/27.02.2008 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 302 от 26.05.2009 г., постановено по гр.д. № 343 по описа за 2009 г. на Д. окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: