1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
гр. София, 11.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 4135 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищците Л. И. И. и С. Й. Иванова, двамата от [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. К. срещу определение № 457 от 16.08.2013г. по в. ч. гр. дело № 979/2013г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 222 от 05.06.2013г. по гр. дело № 309/2013г. на Районен съд Свищов, с което е прекратено производството по гр. дело № 309/2013г. на РС Свищов и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Велико Търново.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират доводи за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 4 и чл. 104, т. 4 ГПК и необосновано приемане, че се иска обявяване на нищожност на важни договорни клаузи, без които договорът не може да съществува. Частните жалбоподатели аргументират допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – относно определяне на цената на предявените искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ЗЗД и приложението на чл. 69, ал. 1, т. 4 и чл. 104, т. 4 ГПК.
Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди определението на Районен съд Свищов, въззивната инстанция е приела, че предявеният иск за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договор за банков кредит, касаещи лихвения процент, таксите, разноските и комисионните, е оценяем, поради което цената на иска следва да се определи по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос относно определяне на цената на предявените искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 4 ЗЗД и приложението на чл. 69, ал. 1, т. 4 и чл. 104, т. 4 ГПК е релевантен, но по отношение на него не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е настоящият случай. В трайноустановената си практика ВКС, ТК приема, че цената на иска за обявяване на нищожност на клаузи от договор за банков кредит, отнасящи се до лихвения процент, таксите, разноските и комисионните се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – в размер на стойността на договора, респективно стойността на договора в съответната част, чиято нищожност се иска да бъде прогласена. При уговорени лихвени проценти, такси, разноски и комисионни по договор за банков кредит и наличието на погасителен план, стойността на тази част от договора може да бъде определена и в настоящия случай тя е над 25 000 лв.: 54 061 лв. – лихви и 2 305 лв. – такси.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че като е приел, че предявеният иск за прогласяване нищожността на отделни клаузи от договор за банков кредит, касаещи лихвения процент, таксите, разноските и комисионните, е оценяем, поради което цената на иска следва да се определи по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС. Следователно не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 457 от 16.08.2013г. по в. ч. гр. дело № 979/2013г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.