1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
гр.София, 17.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 753/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Л. Т. Я. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 245 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 2545/ 2011 г. в частта, в която е потвърдено в осъдителната по отношение на жалбоподателката част решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 2667/ 2005 г. По този начин последната е осъдена да заплати на В. Г. И. на основание чл.59 от ЗЗД сумата 7 560 лв – обезщетение за неоснователно обогатяване, произтекло от ползване на 126 кв.м. от недвижим имот с пл.№ **, к.л.№ *** по плана на [населено място], кв.Г. б., м.”П. л.”.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига процесуалноправните въпроси прекъсва ли давността предявяването на иск спрямо необходим другар на ответника, неконституиран като страна по делото; в същата хипотеза преклудират ли се правоизключващите възражения на неконституирания другар, който е пропуснал възможността да поиска за отмяна на влязлото в сила решение; отхвърленото възражение за придобиване на имот чрез добросъвестно владение преклудира ли неупражненото възражение за придобиване чрез недобросъвестно владение; и неизвършените от конституирания необходим другар процесуални действия имат ли значение за неконституирания. Счита, че разглеждането на въпросите би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и че по първия от тях има противоречива практика. На тези основания моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната по касационната жалба страна – В. Г. И. – не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да уважи иска срещу жалбоподателката, въззивният съд е приел, че другият ответник и неин съпруг – А. Й. Я. – е претендирал придобити по време на брака между двамата права върху процесния имот. С влязло в сила решение претенциите му са отречени, като ищецът В. Г. И. е признат за собственик на този имот, а А. Й. Я. е осъден да му го предаде. Л. Т. Я. не е била конституирана като страна по делото, образувано по ревандикационния иск, но е обвързана от постановеното по него и влязло в сила решение, тъй като се явява задължителен необходим другар на съпруга си А. Я.. Имала е право да претендира отмяна на това решение на основание чл.233 ал.2 вр. чл.172 ал.2 от ГПК (отм.), но след като не го е направила, силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростира и спрямо нея и преклудира възраженията й за придобиване на собственост върху имота.
При тези мотиви на въззивния съд формулираните в изложението на жалбоподателката правни въпроси обуславят въззивното решение, но нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито първият от тях се разрешава противоречиво от съдилищата. За да обоснове наличието на противоречие, жалбоподателката представя решение на ВС № 2575/ 10.12.1969 г. по гр.д.№ 1879/ 1969 г., І г.о., обаче в него е разрешен различен правен въпрос. В това производство спорът е бил за ? идеална част от недвижим имот, по отношение на която ВС не е констатирал да е налице съпружеска имуществена общност, заради това е приел, че няма необходимо другарство и предявеният срещу единия съпруг иск не прекъсва давността по отношение на другия. В настоящето производство спорът не е за ? от имота, нито е прието, че половината от него не съставлява съпружеска общност. Поради различните фактически и правни предпоставки, при които двете решения са постановени, не може да се направи извод за наличие на противоречия между тях.
Не са налице и предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Според Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, значение за точното прилагане на закона и развитието на правото има този въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за да се създаде или осъвремени съдебна практика, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Тези предпоставки не са налице, тъй като процесуалният закон е ясен и по прилагането му е формирана трайна практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. По предявен иск за собственост срещу лице, което се легитимира като собственик на вещта при условията на съпружеска имуществена общност, неговият съпруг се явява задължителен необходим другар на страната на ответника. Процесуалната легитимация на съпрузите е съвместна и процесуалните действия по делото могат да извършват само заедно. Когато въпреки тези процесуални правила искът е предявен само срещу единия от съпрузите и е уважен с влязло в сила решение, то има сила и за неучаствалия съпруг. Решението поражда присъщите си правни последици и за двамата съпрузи, включително прекъсването на придобивната давност и преклудиране на правоизключващите възражения на другарите (и на неконституираните), като законът не прави разлика какви са тези възражения и дали се касае за добросъвестно владение или за недобросъвестно такова. Ако не бъде отменено по реда на извънредния способ, влязлото в сила решение има действие по отношение на неконституирания другар, включително забрана за пререшаване на спора и задължение съда да зачете установяването на собствеността в отношенията между страните. В този смисъл е формираната трайна практика, тя е съобразена от въззивния съд, така че няма основание решението му да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 245 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 2545/ 2011 г. в обжалваната от Л. Т. Я. част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: