О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 862/22.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3387 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2009/ 02.05.2019 г. по гр.д. № 939/ 2018 г. в частта, с която Благоевградски окръжен съд, потвърждавайки решение № 5797/ 15.06.2018 г. по гр.д. № 2151/ 2016 г. на Благовградски районен съд, по иск на Г. К. М. ЕГН [ЕГН] срещу Д. Г. Д. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е прогласил за нищожен договора за замяна по н.а. № 59/ 08.08.2014 г.
Решението се обжалва от Д. Г. Д. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните материалноправни въпроси: 1. Кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за замяна поради противоречие с добрите нрави? 2. Съдът по иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделка поради противоречие с добрите нрави само уговорените насрещни престации ли следва да прецени или следва да тълкува волята на страните за изясняване на действителните им отношения, целящи постигането на допустим от закона интерес? и 3. До къде се ограничава договорната свобода при сключване на договор за замяна на недвижими имоти с различно предназначение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решение № 24/ 09.02.2016 г. по гр.д. № 2419/ 2015 г. на ВКС, III-то ГО, решение № 119/ 22.03.2011 г. по гр.д. № 485/ 2010 г. на ВКС, I-во ГО и определение № 708/ 07.06.2011 г. по гр.д. № 1804/ 2010 г. на ВКС, III-то ГО. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда с твърдението, че Върховният касационен съд не им е отговарял, свързвайки ги с характеристиките на договора за замяна и счита, че свързаните със замяната отговори биха имали значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Обвързва го с довод, че въззивният съд е повторил мотивите, с които първата инстанция е уважила иска за нищожност на договора за замяна поради накърняване на добрите нрави; така е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, а не е отговорил на оплакването във въззивната жалба срещу тази част на решението, нито е извършил самостоятелно обсъждане на събраните доказателства по делото в аспекта на доводите и възраженията на страните. По същество касаторът се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, съществено процесуално нарушение (чл. 269, чл. 272, чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК) и е необосновано. Претендира разноски.
Ответникът по касация Г. К. М. възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че жалбата има допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело по иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с цена над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът, а жалбата е срещу решението в частта, с която този иск е уважен. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но повдигатите въпроси нямат претендираното значение, а основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК липсва. Съображенията са следните:
Пристъпяйки към разглеждането на иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД според, въззивният съд е изяснил това основание за прогласяване на нищожност на договорите. Поставил го е в групата на обективните, доколкото е изразен в порок на сделката, а не на изявената воля на страните по нея. Приел е, че „добри нрави“ е понятие с морално-етично съдържание, на което законът придава правно значение, като скрепя нарушаването им с най-тежката гражданско-правна санкция, отричайки възможността договорът, който ги накърнява, да породи правно действие. Приел е, че това основание изразява принципа на справедливостта, който изисква при каузалните сделки да се закриля и защитава всеки правен интерес, признат от обективното ни гражданско материално право чрез максимално съчетаване на интересите на правните субекти. Приел е, че когато каузалната сделка е и възмездна накърняване на добрите нрави има, когато са нарушени изискванията за еквивалентност на насрещните престации, а нарушението е толкова грубо (съществено), че практически свежда едната до нулева стойност.
Въззивният съд е поставил тази тълкувателна позиция като изходна по предявения иск за прогласяване нищожността на договора по н.а. № 59/ 08.08.2014 г., доколкото извършената с него замяна е каузален и възмезден договор. Съобразил е, че при сключването му е изразена воля ищецът Г. М. да прехвърли притежаваните 1/ 6 ид. части от апартамент в Б. от 90.89 кв.м., 1/ 6 ид. части от гараж на 24.40 кв.м. като самостоятелен обект на право на собственост в сградата, в която е апартаментът и 1/ 3 ид. части от друг апартамент в Б. на 79.26 кв.м. срещу прехвърленото от ответника Д. Д. право на собственост върху една нива от 1.645 дка в землището на [населено място], [община]. Намерил е, че съгласно заключението на вещото лице пазарната стойност на идеалните части от трите недвижими имота в Б. възлиза на обща сума 33 033 лв., а на нивата в [населено място] – 395 кв.м. Съобразил е разликите: 1) в еквивалентността на насрещните престации – над 83 пъти; 2) в местоположението, фактическото състояние и предназначението на имотите – идеални части от две просторни жилища в Б., едно от които с гараж като самостоятелен обект в същата сграда срещу земеделски имот в [населено място]. Намерил е за релевантни по дължимата преценка и следните обстоятелства: 1) страните не са роднини или близки приятели; 2) ищецът не е обработвал нивата и не е установена друга негова потребност от притежание на земеделски имот и 3) към сключването на договора той е алкохолно зависим, нуждаел се е ежедневно от алкохолни напитки и постоянно е търсил начини, за да си ги набавя, а в подобно състояние преценките му са били неадекватни, за разлика от тези на ответника, който е възприел това състояние на ищеца и се е възползвал от него, без последното да осъществява друг, визиран от закона порок на замяната. При съвкупна преценка на всички тези обстоятелства въззивният съд е достигнал до извода, че договорът по н.а. № 59/ 08.08.2014 г. накърнява добрите нрави, доколкото принципът на еквивалентност на престациите е нарушен толкова грубо, че свежда престацията на ответника до практически нулева стойност.
При тези мотиви, при които въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение в частта по иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, уважен и от първата инстанция, само първият повдигнат въпрос обуславя решението. Начинът, по който въззивният съд му е отговорил обаче не противоречи, а съответства на решенията на ВКС, с които касаторът обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. И в двете решения е прието, че при договора за покупко-продажба само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за да осъществи основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Принципът на свобода на договаряне по чл. 9 ЗЗД допуска известна обективна нееквивалентност на престациите. Съдът по иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да извърши преценката за тяхната (не)равностойност според интереса на страните по договора. Той е длъжен да изясни действителната им обща воля според правилата по чл. 20 ЗЗД и да изследва техния интерес според типичната цел (основание, кауза) на договора. С. анализ на пороците по чл. 33 ЗЗД и по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД налага извод, че договорът за покупко-продажба при явно неизгодни условия е унищожаем, когато е сключен и при крайна нужда, а когато принципът на еквивалентност на престациите е толкова грубо нарушен, та едната е сведена практически до нулева стойност, договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Пред въззивния съд не бил поставян въпрос за тълкуването на договора и в частност, за това дали изразената в договора по н.а. № 59/ 08.08.2014 г. го характеризира като замяна (чл. 222 ЗЗД). Поради това въззивният съд е нямал задължението да разяснява „действителната обща воля на страните“ и да прилага чл. 20 ЗЗД. Развитите от него разсъждения по иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са все на плоскостта на интереса и равностойността на насрещните престации на страните по този възмеден и каузален договор. Въззивният съд е развил необходимите мотиви за извода, че особеностите на престациите на извършената замяна, а и конкретните обстоятелствата, при които договорът е сключен, свеждат престацията на ответника практически до нулева стойност, а е изключен интересът на ищеца да прехвърли (да замени) притежаваните от него идеални части. Тази практика настоящият състав споделя, а не намира основание да я променя или изяснява само поради това, че разсъжденията в двете решения на ВКС касаят договора за покупко-продажба, на е за замяна. Първо, разсъжденията са относими към всеки иск за прогласяване на нищожността на каузален и възмезден договор поради противоречие със закона. Второ, съглсно чл. 223 ЗЗД, правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Следователно по първият въпрос са изключени допълнителното основание и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по т. 3 ГПК.
Останалите два въпроса не обуславят въззивното решение, а по тях е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Както бе обяснено, въпрос за тълкуването на договора по н.а. № 59/ 08.08.2014 г. не е поставян, респ. въззивният съд не е решавал. Изводът, че принципът на равностойност е грубо нарушен, въззивният съд е изградил върху пет групи съображения (установени по делото обстоятелства), само едно от което е различното предназначение на имотите, предмет на договора за замяна.
Основанието „очевидна неправилност“ касаторът обосновава с твърдения, че въззивното решение не съдържа необходимите мотиви, защото при оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение въззивния съд бил препратил към мотивите на първата инстанция, без да развие собствени съображения. Прочитът на въззивното решение изяснява, че това не е така, а не е налице и основанието по чл. 280, ал. 21 пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които е направил пред настоящата инстанция ответникът по касация – ищец по иска. Те се изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2009/ 02.05.2019 г. на Благоевградски окръжен съд в частта по иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. К. М. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 950.00 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.