4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
С., 24,11,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №622/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] -гр. Н. против решение № V-110 от 20.11.2014г. по гр.д.1328/14 на Бургаски окръжен съд .
Ответникът по касация- [община], чрез пълномощника си юрк. Р. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.Поставил е въпроса – „ Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания в процеса доказателствен материал и да изготви самостоятелни мотиви по спора”.Страната е обосновала релевантността на въпроса, като е направила оплакване, че съдът не бил взел предвид останалите фактури за извършената през 2011г. дейност на дружеството, не бил взел предвид, че претенцията била основана на чл.15, ал.2 от Наредба №8/04г. с която била определена цена за тон обработка на отпадъци, не бил взел предвид писмения отговор на ответника. Направени са и подробни оплаквания за това, че съдът не обсъдил нормата на чл.4, ал.3 ЗК, както и не взел предвид процесуалното поведение на ответника.С оглед това обосноваване с доводи за неправилност на акта, е поддържано и противоречие с решения на ВКС, изброени и приложени, като практиката в тях е обобщена с оглед приетото от съставите за това, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да формира свои мотиви по разрешаване на правния спор.В тази насока са и извадените от касатора цитати от актовете, в по-голямата си част обективиращи правен извод за конкретна неправилност на процедирането на съда по конкретния разглеждан от съставите правен спор. Като втори въпрос е формулирано – „ Дали осчетоводяването на издадените от една страна по облигационната връзка фактури представлява признание на другата страна за възникване на задължението и за дължимостта на плащането.”Страната е обосновала релевантността на въпроса с твърдението че съдът, за да отхвърли иска „ приел че останалите фактури за 2011г. са осчетоводени”. С оглед това твърдение е поддържано противоречие с практика на ВКС, формирана по чл.290 ГПК, разгледана от страната фрагментарно, във връзка със значението на двустранно осчетоводената фактура за установяване на наличие на договор за продажба, респ. изработка между страните и нейната доказателствена сила по отношение на задължението, което обективира. Касаторът е възпроизвел и текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и в тази връзка е поставил въпроса-„ С оглед нормата на чл.4, ал.2 от Закона за концесиите в редакцията му за 2011г., установяваща , че правото на концесионера да експлоатира услугата в обществен интерес включва предоставяването на услуги и или на извършването на други стопански дейности срещу получаване на приходи, възможно ли е правото му да бъде дерогирано по силата на сключен между страните договор.”Поставени са и три въпроса в същия смисъл. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Поставеният от него първи въпрос е общ и относим по принцип към всяко въззивно производство. В случаят, обаче, доколкото същият не е обоснован от процедиране на въззивния съд, относимо към постановеният от него правен резултат, с оглед изложените конкретни оплаквания на страната, свързани с несъгласие с направените от съда правни изводи, а не с конкретно посочени доказателства, които ако биха били обсъдени биха довели до резултат различен от обжалвания, то следва да се приеме, че въпросът не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Още повече, че въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства, като е изложил свои обосновани с установената фактическа обстановка мотиви във връзка с основателността на иска. Или процедирането му обосновава извод, че същият не се е отклонил от сочената практика, а се е съобразил с нея при постановяване на своят съдебен акт.
Вторият въпрос не е релевантен тъй като третира факти, различни от заявените по спора. В тази връзка процесната фактура, обективираща спорното вземане от 24300лв.не е осчетоводена от противната страна. Освен това цитираната практика на ВКС е насочена към установяване на договорни правоотношения между страните, докато в случая няма спор, че договор е налице – той е и представен по делото. Или въпросът е формулиран без да е отчетена дори твърдяната фактическа обстановка, като поради това и не обосновава наличие на общо основание и няма връзка с изброените решения, третиращи различна фактическа обстановка и поради това разрешаващи различни правни въпроси, неотносими към спора.
Дори и да бъде изведен правен въпрос от така формулираното от касатора по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, дори и да се приеме този въпрос за релевантен, въпреки, че поставените въпроси не са обосновани с конкретните решаващи изводи на въззивния съд / а задължението за ясна и точна формулировка на този въпрос е на касатора – ар т.1 ТРОСГТК №1 /09г./, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да изложи съображения,за това че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, след като страната не е изложила никакви твърдения за непълнота, или неяснота на приложена правна норма, която да се нуждае от тълкуване, нито за формирана при неправилно приложение на закона практика.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Бургаски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-110 от 20.11.2014г. по гр.д.1328/14 на Бургаски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: