О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
С., 27.09.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 125/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адв. Н. Б. – процесуален представител на В. В. Б., срещу въззивното решение от 17.11.2010 г. по в. гр. д. № 537/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта относно съделителите и квотите, при които е допусната делба на описаните в първоинстанционното решение земеделски земи. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците по касация Й. В. Д., Надежда В. Ч., П. И. В. и С. И. Д. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
С обжалваното въззивно решение е изменено решението от 19.01.2010 г. по гр. д. № 1423/2008 г. на Кюстендилския районен съд в частта относно съделителите и квотите, като делбата на описаните в първоинстанционното решение земеделски земи следва да се извърши между Й. В. Д. с квота 1/4 ид. ч., Надежда В. Ч. с квота 1/4 ид. ч., В. В. Б. с квота 1/4 ид. ч. и П. И. В. и С. И. Д. с квота общо 1/4 ид. ч.
Въззивният съд приел, че единственият спорен въпрос в първата фаза на делбеното производство, който е изложен във въззивната жалба, е по правилността на първоинстанционното решение във връзка с довода, че личното име на съделителката Б. неправилно е изписано В. вместо В.. Съдът посочил, че всички книжа по делото, адресирани до нея, са с името В., получени са от процесуалния й представител адв. Б., който не е възразил за посоченатна неточност и не е представил копие от лична карта, акт за раждане или друго доказателство, от което да се установи точното й име. Затова, доколкото твърдяната неточност не е установена по безспорен начин, въззивният съд приел, че обжалваното решение не е неправилно.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховият касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, дори нищожността или недопустимостта да не са подведени от касатора под основанията за допускане на касационно обжалване, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В разглеждания случай, в който се твърди недопустимост на съдебния акт, такава вероятност не съществува. Дори исковата молба да не е била подписана от И. В. Д., каквото твърдение е въведено в процеса, то ищци са още Й. В. Д. и Надежда В. Ч., чиито подписи под исковата молба не са били оспорени. Процесът е бил валидно учреден и постановеното по делото решение не е недопустимо.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдържащо се в самата касационнна жалба, жалбоподателката е поставила следните въпроси, които счита да са разрешени при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване: 1. действително ли е извършването на делба без участие на някой от съделителите на наследените вещи, индивидуализиран с точните му три имена и 2. налице ли е точна индивидуализация на личността, когато по делото е посочено и прието име, различно от записаното в официалните документи, приложени и приети по делото.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т. 3, основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика. В случая жалбоподателката се е позовала на решение № 575 от 26.06.2009 г. по гр. д. № 1807/2008 г. и решение № 415 от 08.05.2009 г. по гр. д. № 674/2008 г., двете на ВКС, І-во г. о., и на определение № 206 от 12.05.2009 г. по ч. гр. д. № 144/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., но не е представила преписи от тях.
Представен е препис от решение от 19.06.2006 г. по гр. д. № 2118/2004 г. на Софийския градски съд, в което е прието, при позоваване на чл. 9 вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 1, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, че името е част от гражданската регистрация на лицата и от данните, които го отличават от останалите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права.
Обжалваното решение не противоречи на разрешението, дадено в представения съдебен акт, защото името на едно лице е само част от гражданската регистрация, а последната включва съвкупност от данни, сред които е и единният граждански номер. Между записания в решението на първоинстанционния съд единен граждански номер и този по представеното и прието удостоверение № 100 от 20.08.2008 г. за наследници на В. М. Д., не съществува разлика. Ето защо без основание се твърди, че е допусната делба без участието на един от сънаследниците на общия наследодател и че същата е недействителна.
В обобщение, не се разкрива да са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси, поради което и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Доколкото в жалбата се съдържат оплаквания за допусната очевидна фактическа грешка, то делото следва да се изпрати на въззивния съд за произнасяне по тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение решение от 17.11.2010 г. по в. гр. д. № 537/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото на Кюстендилския окръжен съд за произнасяне по реда на чл. 247 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: