О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
София, 30.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1617 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. на в. р. , чрез юрисконсулт М. М. , против въззивното решение без номер от 16 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 766 по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е оставено в сила решение без номер от 12 септември 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2006 г.
В жалбата се сочи, че атакуваното решение противоречи на материалния закон, защото съдът тълкувал разширително нормата на чл. 261 ал. 1 и 2 ЗМВР (отм.) и игнорирал изцяло еднократния характер на обезщетението, като допуснал индексацията му при наличието на неколкократно прекратяване на служебното правоотношение между ищеца и МВР – законът в чл. 262 ал. 3 ЗМВР (отм.) има предвид начина на определяне на размера на обезщетението, но не може да се приложи към вече определени и изплатени на ищеца обезщетения при предходни освобождавания от длъжност, когато трудовото му възнаграждение е било в други размери; служителят не е поставен в неравностойно положение, защото вече е бил своевременно обезщетен при предходните си освобождавания. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съдът следва да се произнесе на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса за базата за изчисляване на обезщетение при предходни освобождавания от работа при приспадане на вече получено обезщетение по чл. 261 ал. 2 ЗМВР (отм.) – като номинална стойност на последното получено брутно възнаграждение или като брой възнаграждения според прослужените години, вече изплатени при предходни освобождавания от длъжност. Представят се две решения на ВКС.
Ответникът Е. М. И. от гр. К., чрез процесуалния си представител адв. В, в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК сочи, че касационната жалба е недопустима, защото върху датата на уведомлението е извършена поправка с коректор, като изписаните цифри са били изтрити и на тяхно място са посочени такива, според които касационната жалба е в срок. Иска се назначаване на графологична експертиза, която да установи коя дата и кой месец са били изписани за получаването на съобщението преди извършената поправка с коректор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК съобразно записаното върху съобщение до касатора за постановеното решение, изпратено от деловодството на въззивния съд на 17 февруари 2009 г., срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима според записаните върху коректор цифри за дата на получаване на съобщението.
С решението си въззивният съд приел, че еднократното парично обезщетение по чл. 261 ЗМВР се изплаща на базата на брутното месечно възнаграждение, определено към момента на освобождаването от служба, към който момент следва да се актуализира размера на вече изплатеното обезщетение при предишните две освобождавания на ищеца, доколкото се дължи не брой заплати, а определена стойност; служителите, които са работили в МВР с прекъсвания при друг извод за възможността за актуализация на обезщетението, биха се оказали в неравностойно положение спрямо служителите, които са работили през същия период от време, но без прекъсвания, каквато не е била целта на законодателя; правно релевантен е крайният момент, към който служителят е освободен и заплатата, която е получавана към този момент.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по поставения правен въпрос, тъй като по него вече е постановено решение по реда на чл. 290 ГПК – решение № 814 от 5 ноември 2009 г. по гр.д. № 4* за 2008 г. на V ГО.
За касационното производство касаторът дължи държавна такса от 134,84 лева, които следва да бъдат внесени по сметка на ВКС.
По възражението на ответника относно датата на получаване на съобщението за изготвеното въззивно решение, касационният съд приема, че е основателно искането за назначаване на графологична експертиза, която да установи датата, положена на гърба на съобщение до МВР, изпратено от въззивния съд на 17 февруари 2009 г., заличена с коректор и запис върху него “21.04.09”, без да е отразено кой е извършил поправката. Експертизата да се извърши при депозит в размер на 100 лева, платими от касатора по сметката на ВКС в седмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето на настоящото определение.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 16 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 766 по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
УКАЗВА на касатора М. на в. р. в едноседмичен срок от получаването на препис от настоящото определение да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесени по сметката на съда 134,84 лева държавна такса за касационното производство, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
ДОПУСКА назначаването на графологична експертиза, изпълнима от вещото лице С. В. Ч. с адрес в гр. С., ж.к. “Д”, бл. 206, вх. Б, ет. 1, ап. 27, която да даде отговор на въпроса коя е датата, положена на гърба на съобщение до МВР, изпратено от въззивния съд на 17 февруари 2009 г., (л. 24 от гр.д. № 766 по описа на СГС за 2008 г.) заличена с коректор и запис върху него “21.04.09”, при депозит в размер на 100 лева, платими от касатора по специалната сметка на ВКС в едноседмичен срок от получаването на съобщението.
Делото да се докладва на председателя на ІV гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: