О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
гр.София, 04.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЗЛАТКА РУСЕВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 535/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. К. С. от гр. К. против решение № 224/30.12.2008 г. по гр.дело № 259/2008 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 93/29.07.2008 г. по гр.дело № 178/2008 г. на Кърджалийския районен съд и искът по чл.97 ал. 1 ГПК /отм./, във вр.с пар. 4 а ПЗР на ЗСПЗЗ е уважен. Касаторът се позовава на основанията по чл. 280 ал.1 т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото счита че, решаващият съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос, относно правото на ищците, придобили го по пар. 4 б ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, в противоречие с практиката на ВКС и незачитайки правото на касатора, възстановено му по чл.11 ЗСПЗЗ, което е последващо възникнало основание, след това на ищците, мотивирайки извода си, че първият по време е първи по право. В подкрепа на твърдяното основание по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК касаторът цитира съдебна практика.
По отношение на твърдяното основание по чл. 280, ал.1 т. 2 ГПК не са изложени аргументи и не се цитира съдебна практика.
Касационният съд, след като обсъди доводите на касатора, подкрепени с практика на ВКС счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения: за да уважи установителния иск за собственост на ищците, приемайки, че имат качество на ползватели по силата на ПМС № 21/1963 г. решаващият съд е обосновал извода си на завършения фактически състав на материалноправната норма на пар. 4 б ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и издаденият въз основа на нея констативен акт № 99/13.12.1996 г. за правото им на собственост, предхождащ заповед на К. на О. К. № 203/1.03.2007 г., с която ответникът е придобил възстановеното му право на собственост върху същата земеделска земя. Като краен извод съдът е обявил, че колизията между правата на бившите собственици и ползувателите, при наличието на предпоставките в пар.4 б ПЗР на ЗСПЗЗ била решена от законодателя, в полза на ползувателите.
Изводите на въззивния съд противоречат на постоянната съдебна практика на касационния съд, изразена в многобройните му решения, между които са и цитираните от касатора – решение по гр.дело № 1570/2000 г. на ВКС ІV-то г.о. и решение по гр.дело № 1175/2001 г. на ВКС ІV-то г.о. Ползвателите-ищци са се легитимирали, като правоимащи, придобили собствеността върху земеделския имот, с констативен нот.акт № 99/96 г. При отсъствие на всички предпоставки на пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, които въззивният съд е бил задължен да изследва преди да приеме настъпилата трансформация на правото им на ползване в право на собственост, позовавайки се формално на завършен състав на материалноправната норма, решението му противоречи на касационната практика, в какъвто смисъл са цитираните от касатора решение на ВКС.
Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че е налице основанието на чл.280, ал.1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 224 от 30.12.2008 г. по гр.дело № 259/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд, по касационната жалба на А. К. С. от гр. К..
Д. да се докладва за насрочване на председателя на Второ г.о. на ВКС на РБ, след внасяне на държавна такса, по сметка на касационния съд от касатора, в размер на 25.00 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: