5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
[населено място], 15,11,2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на седми ноември , през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 823 по описа за две хиляди и шестнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 388/07.12.2015 год. по т.д.№ 378/2015 год. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 142/ 18.03.2015 год. по т.д.№468/2014 год. на Пловдивски окръжен съд.С потвърденото решение е уважен предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД – неизплатена част от възнаграждение по договор за изработка от 28.11.2012 год. , в размер на 27 000 лева, както и иск по чл.92 ал.1 ЗЗД – за сумата от 4 914 лв. – неустойка за забава за периода 10.12.2013 год. – 09.06.2014 год., като е оставено без уважение предявеното от ответника – настоящ касатор възражение за прихващане с дължима от ищеца – изпълнител неустойка за забава в предаването на изработеното,за периода 07.02.2013 год. – 09.12.2013 година. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон,доколкото счита, че по делото е останало недоказана изправността на ищеца като изпълнител по договора за изработка. Сочи се и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,предвид несъобразяване от съда на събраните по делото доказателства, чрез тяхното анализиране – поотделно и в тяхната съвкупност в мотивите на решението , а единствено изброяването им.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, предвид необоснованост на общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК .Според страната никой от формулираните въпроси не предпоставя отговор, включен в решаващите мотиви на въззивното решение и различен отговор на който би бил обуславящ за различен от настоящия правен резултат.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, в частта с предмет иска с правно основание чл. 266 ал.1 ЗЗД, респ. по противопоставеното възражение за прихващане.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е претендирал дължима част от възнаграждение по договор за изработка на козлови двутелферен кран с релсов път,като доказва предаване на изпълнението с двустранно подписан – от представляващ изпълнителя – на 04.03.2013 год., а от представляващ ответника – на 09.12.2013 год. , протокол за изпълнени монтажни работи. По издадената за дължимото възнаграждение фактура № 2082/12.04.2013 год. на стойност 32 400 лв. с ДДС / 27 000 лв. без ДДС – каквато сума е цената на иска / , ответникът е разплатил ДДС на 17.07.2013 година. Ответникът се позовава на изпълнение на ищеца със забава, спрямо уговорения в договора срок, считано от датата на извършеното авансово плащане – 28.11.2012 год.. С оглед последното противопоставя възражение за прихващане с дължима неустойка за забава , за периода 07.02.2013 год. – 09.12.2013 год., в размер на 20 317,50 лева / за 301 дни /. Паралелно, обаче, твърди неизпълнение на ищеца на задълженията му по договора, тъй като и до момента изработеният кран не е тестван и пуснат в експлоатация. Ищецът оспорва възражението за прихващане,както и твърдението за неизпълнение. Пускането на крана в експлоатация счита действие в изключителната преценка на възложителя, а тестването на същия твърди извършено, макар при неоказано от ответника съдействие за осигуряване на постоянно електрозахранване, за което е разпитван свидетел.Съдебно-икономическата експертиза е установила, че преждепосочената фактура е осчетоводена при ответника и същият е ползвал данъчен кредит по същата за данъчен период м. април 2013 година.
За да уважи иска по чл.266 ал.1 ЗЗД и остави без уважение възражението за прихващане на ответника, първоинстанционният съд е приел, че неизпълнението на ищеца не е доказано , а забавеното му изпълнение – също, в подкрепа на което кредитира частичното плащане на ДДС по издадената фактура към м.юли 2013 год.,както и нейното осчетоводяване в данъчен период м.април 2013 год.,т.е. все в моменти предхождащи крайния посочен от ответника срок на забавата. При срок за изпълнение до 28.02.2013 г., договорът е приет за доказано изпълнен към момента на подписването му от представител на изпълнителя – 04.03.2013 год., съобразно и събраните гласни доказателства за монтаж и тестване на вещта в този именно период. Подписването на протокола за монтаж от представител на ответника едва на 09.12.2013 год. съдът е счел ирелевантно.
Въззивният съд е потвърдил решението , като е приел ,че ищецът е изработил вещта към 04.03.2013 год. / доколкото тази дата фигурира съпътстващо датата на подписване от представител на възложителя, като дата на предаване /, а само приемането , с подписване от управителя на ответното дружество, е извършено със забава.Съдът е разграничил фактическото предаване към 04.03.2013 год. / като действие, дължимо от изпълнителя /, потвърдено и от показанията на св.И. за предаване и на техническата документация за крана в началото на м. март 2013 год. / , от правното действие – приемане на изпълнението / като действие,дължимо от възложителя / .Очевидно в подкрепа на непротивопоставени от последния обстоятелства за забавата по приемането, считано от 04.03.2013 год. – като обусловено от пълно или неточно изпълнение на ищеца , съдът е отчел факта на издаване фактурата за дължимото плащане към 12.04.2013 год.,съответно нейното осчетоводяване от ответника и ползването на данъчен кредит в същия данъчен период – м. април 2013 год. / при документирано приемане към 09.12.2013 год./ , като свидетелстващи за възникнало данъчно събитие към по-ранен момент, съгласно чл.25 ал.2 ЗДДС.В съответствие с непротиворечивата и задължителна за въззивния съд съдебна практика,вкл. цитирана, е прието, че издаването на данъчната фактура, осчетоводяването й от ответника и ползването на данъчен кредит по същата сделка , е недвусмислено признание за задължението по сделката,материализирана в данъчната фактура. Съдът е приел установено неоказано от ответника – възложител съдействие за тестването на крана към датата на изтичане срока за изпълнение – 28.02.2013 г., както и забава на същия да приеме изпълнението на иначе доставената фактически вещ, при непротивопоставено възражение за недостатъци / липсващ протокол за установяване на такива при предаването на вещта в производствената база на ответника / .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси : 1/ Може ли фактурирането на изработена поръчка да се приеме за покана за приемане на извършената работа ? ; 2/ Може ли да бъде прието,че осчетоводяването на една фактура означава,че извършената работа по договор за изработка е приета ? ; 3/ Трябва ли при тълкуването на един договор съдът да намери действителната обща воля на страните по него ? ; 4/ Длъжен ли е изпълнителят по един договор за поръчка да покани възложителя да приеме извършеното по начина, договорен между страните ? и 5/ Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства? Въпросите не са поотделно обосновавани с допълнителен селективен критерий, като единствено са формално посочени разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и изброени решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, с които въззивното решение конфронтира в отговор на същите: реш.№ 231 по т.д.№ 1056 / 2009 год. на ІІ т.о.,реш.№ 84 по т.д.№ 1428/2014 год. на І т.о .и реш.№ 114 по т.д.№ 1075/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС. Последното е допуснато в отговор на правен въпрос за фактическия състав на гаранционната отговорност и разграничаването й от законовата отговорност за скрити недостатъци по чл.193 ЗЗД, респ. чл.265 ЗЗД. Въпрос,относим към така разрешения правен въпрос , не е поставен.Изобщо не са посочени и приложени решения – казуална съдебна практика, обосноваващи хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Третият от формулираните въпроси не удовлетворява изискването за правен, съгласно указанията в т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като въпрос относно тълкуване на конкретна договорна разпоредба не е поставен в производството – нито от някоя от страните, нито служебно от съда. Тълкуване на договорна клауза не е обусловило решаващите правни изводи на въззивния съд .Отделно е напълно необоснован допълнителен селективен критерий във формално сочените хипотези на чл. 280 ал. 1т.1 и т.2 ГПК ,със съдебна практика по приложението на чл.20 ЗЗД.
Петият от формулираните въпроси е процесуалноправен – свързан с нарушение на чл.236 ал.2 ГПК, формално включено в касационните доводи.Необосновано конкретно от касатора е кое от събраните по делото доказателства е останало неотчетено в действителното си доказателствено значение / досежно фактите , които установява, а не в интерпретацията на установимите от същите правни изводи / и в съвкупност с останалите събрани доказателства. Дори да не би било съобразено последното, въпросът е напълно необоснован с допълнителен селективен критерий – с решения задължителна и казуална практика по процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.236 ал.2 ГПК.
Логическата последователност в позицията на ответника предпоставя допускане касационното обжалване по въпрос, относим към възражението за пълно неизпълнение, а само в евентуалност – по възражението за забавено изпълнение,с оглед предявеното възражение за прихващане.
Първи и четвърти въпроси не обосновават общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като са относими към дължимостта и формата на поканата за приемане от изпълнител към възложител, липсата на каквато е относима единствено към установяване момента на изискуемост на задължението на възложителя да приеме, респ. и ако не е налице неточно, съответно е налице пълно изпълнение – да заплати изработеното.В конкретния спор, отговор на такъв въпрос би рефлектирал единствено върху периода на забавата на възложителя спрямо изпълнителя, по претенцията за неустойка за забава в издължаване на възнаграждението за изработеното, цената на иска по която не предпоставя допустимост на касационното обжалване,на основание чл.280 ал.2 ГПК.При това,в отговора на исковата молба и допълнителния си отговор ответникът не е противопоставил възражение с това съдържание, поради което и въззивният съд не е дължал произнасяне по този въпрос.По начало,съображението му,че фактурата съставлява покана за плащане, не обуславя решаващ извод на въззивното решение в частта по иска по чл.266 ал.1 ЗЗД / по съображения относно изискуемостта на възнаграждението, съгласно чл.266 ал.1 ЗЗД / , както и по възражението за прихващане.Необорен е факта за приемане на изработеното, доказан вкл. с изходящ от представител на ответника подпис към 09.12.2013 година.
Вторият от формулираните въпроси също не обосновава общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно преждепосоченото, правно действие по приемане е прието за доказано със самия протокол , макар подписан на 09.12.2013 год. от представляващ възложителя , а предходното осчетоводяване на издадената за възнаграждението фактура и ползването на данъчен кредит по същата, е коментирано като косвено потвърждаващо, при това не като единствено доказателство за този факт, по-ранната готовност на изпълнителя да предаде изпълненото , т.е. фактическото изработване на вещта в уговорения срок ,в противовес на твърдението на ответника за забава на изпълнителя,доколкото с осчетоводяване на данъчната фактура и от ответника и ползването на данъчен кредит по сделката към м. април 2013 год. се признава „ наличие на данъчно събитие „ към същия този момент – данъчен период м. април 2013 год.. Въпрос,с това, релевантно към възражението за прихващане, съдържание – не е формулиран.Дори да се приеме обоснован общия селективен критерий, напълно необоснован с представените решения, единствено съдебна практика по чл.290 ГПК, е допълнителния селективен критерий. Реш.№ 231 по т.д.№ 1056 / 2009 год. на ІІ т.о. и реш.№ 84 по т.д.№ 1428/2014 год. на І т.о. на ВКС не са постановени в отговор на правни въпроси,свързани с осчетоводяване на данъчна фактура и значението му относно доказване дължимостта и изискуемостта на вземане по договор за изработка.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 388 / 07.12.2015 год. по т.д.№ 378 / 2015 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :