4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 863
С., 18.06. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 157/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 1298 от 09.11.2011 г. по гр. дело № 1985/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3738 от 31.08.2011 г. по гр. дело № 6259/2011 г. на Варненски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Л. Д. С. извършено със заповед № 34 от 19.01.2011 г. на изпълнителния директор [фирма], същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „управител на склад Г.” и работодателят е осъден да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 4014,79 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е поставил въпроса – след като въззивният съд не е указал на страната, че е възникнал спор относно доказателствената сила на официален документи в тази връзка не е указал и разпределил доказателствената тежест, следва ли този документ да бъде определящ за изхода на делото. Представена е съдебна практика на ВКС – решения постановени по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 131 ГПК, чл. 133 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 266 ГПК, чрез които жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата Л. Д. С. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният процесуалноправен въпрос касае правомощията на въззивната инстанция поставени в контекст – обсъждане на оспорено пред първоинстанционния съд доказателство. Въпросът има отношение към изводите на съда, дали дадено обстоятелство е доказано по несъмнен начин от представените доказателства, а това касае правилността на решението по чл. 281, т. 3 ГПК.
Прието е с обжалваното решение, че в тежест на работодателя е да установи законността на уволнението, което включва и доказване изпълнение на изискванията на чл. 333 КТ уреждащ случаите на предварителна закрила при уволнение. Прието е, че работодателят не е доказал по несъмнен начин, при направено оспорване от другата страна, че преди връчване на заповедта за уволнението е разполагал с предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на ищцата, страдаща от заболяването захарен диабет, включено в Наредба № 5/87 г. на министъра на здравеопазването. Съмненията са породени от обстоятелството, че отговорът е получен в деня на връчване на заповедта за уволнение, но в различни часове, посочени от работодателя при завеждане на отговора в деловодството и при връчване на заповедта, без да са представени допълнителни доказателства, че поредността по часове е такава, както е посочена от ответника, при оспорване на обстоятелствата по изпълнение изискванията на чл. 333, т. 3 КТ от другата страна.
Жалбоподателят представя съдебна практика на ВКС – съдебни решения постановени по реда на чл. 290 ГПК относно правомощията на въззивния съд, според която въззивният съд не докладва делото – съгласно чл. 145, ал. 3 ГПК, докладът на делото е задължение на първоинстанционния съд. Докладът на въззивния съд се изчерпва със съдържанието на въззивните жалби и отговорите по тях. Законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, но само когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция, или когато доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.
В. съд се е съобразил с оплакванията във въззивната жалба на [фирма], относими към приложението на материалния закон и по – конкретно моментът, към който следва да се преценява законосъобразността на уволнението, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ, както и дадения отговор от другата страна. В обжалваното решение е направен извод, че правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ, е моментът на достигане на писменото изявление до адресата, т. е. моментът на връчване на заповедта за уволнение. Пред въззивната инстанция не са били навеждани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения свързани с изискванията за спазване на чл. 131 ГПК, подготовката на делото в закрито заседание, разпределяне на доказателствената тежест и указанията до страните, че за дадени обстоятелства те не сочат доказателства. Пред въззивния съд не са правени доказателствени искания, не е имало и твърдения за доказателствени искания, които да са били направени своевременно от страните пред първата инстанция, но не са били допуснати, или са били допуснати, но не са били събрани. В този смисъл въззивният съд се е движил в правомощията дадени му от закона. Приел е, че към момента на връчване на заповедта за уволнение, според събраните доказателства, не е била преодоляна закрилата по чл. 333, т. 3 КТ и е отменил уволнението като незаконно, без да разгледа спора по същество.
Предвид изложеното, доколкото правният въпрос включва правомощията на въззивната инстанция, не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 1298 от 09.11.2011 г. по гр. дело № 1985/2011 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: