4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
гр. София 22.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2923/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. Й.,приподписана от адв. П.Х., против решение № 491/ 17.04.2019 г.,постановено от Окръжен съд – Варна по в.гр.д. № 354/2019 г., с което е потвърдено решение № 5265/ 19.12.2018 г.,постановено от Районен съд – Варна по гр.д.№ 6390/2018 г.,с което е отхвърлен иска му против „Райфайзен Банк България“ЕАД за приемане за установено в отношенията между страните,че Решение № 525/04.07.2016 г.,постановено от Окръжен съд – Варна по т.д.№ 1910/2015г. е нищожно на основание чл.270,ал.2 ГПК.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното решение поради нарушения на служебното начало,недопустимост – защото е недопустим предявения от самия касатор иск и неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск по чл.270, ал.2 ГПК.
Касаторът се позовава бланкетно на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка във връзка със следния формулиран въпрос: Изначалната недопустимост на иска стабилизира ли се чрез диспозитива на съдебното решение,чрез който е разрешен ex lege недопустимия за разрешаване спор.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – „Райфайзенбанк/България/“ЕАД, чрез пълномощника й юриск.А.Ц., в който се оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочената предпоставка по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е посочила,че е необосновано твърдението, по отношение на решението по т.д. № 1910/2015 г., за абсолютна неразбираемост,която дори и тълкуване не може да поправи ,тъй като същото е издържало проверката на въззивен и касационен контрол.Освен това в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е разрешил правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск,с оглед изложените фактически твърдения от ищеца/касатор и е приложил правилно материалния закон.И тъй като в случая не е налице нарушение на принципа на диспозитивното начало,правната квалификация на иска дадена от съда обуславя неговата правилност.Позовавайки се на разпоредбата на чл.251 ГПК е посочил,че само диспозитивът на решението подлежи на тълкуване.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл. 5 и чл. 7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
В случая обаче такива предпоставки не са налице.Съдебната практика приема,че решението е нищожно,когато е постановено от незаконен състав на съда,когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда,когато същото не е изразено в писмена форма или е неподписано,когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост.Обжалваното решение не страда от такъв порок.
Нарушението на служебното начало е порок относим към правилността на съдебния акт,но не обуславя валидността на същия,поради което доводът и за недопустимост на обжалваното решение е необоснован.Предявеният от касатора иск е за нищожност на съдебен акт по реда на чл.270 ГПК.Същият е надлежно предявен,допустим е и съдът се е произнесъл в рамките на предявената претенция и съобразно обема на търсената защита.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи въпрос. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, тъй като формулираният въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора.
При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения, които да аргументират тезата му, че формулираният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Двете предпоставки следва да съществуват кумулативно и жалбоподателят да обоснове значимостта на въпроса, който е повдигнал и необходимостта същият да бъде разрешен от касационната инстанция или да получи различно разрешаване с оглед променените социално-икономически условия в страната. В случая касаторът се позовава бланкетно на основанието по т.3 и не сочи неяснота или непълнота на нормативната уредба, или нуждата от осъвременяване на вече дадени разрешения по поставения въпрос.Несъгласието с правните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а единствено може да обоснове касационно оплакване за неправилност на въззивното решението.
Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка по поставения въпрос.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати направените разноски от ответника в размер на 450 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 491/ 17.04.2019 г.,постановено от Окръжен съд – Варна по в.гр.д. № 354/2019 г.
ОСЪЖДА Е. П. Й.„ЕГН [ЕГН] да заплати в полза на „Райфайзенбанк / България/“ЕАД разноски за настоящата инстанция в размер на 450/четири стотин и петдесет/ лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: