3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
С., 24,11,2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 580/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение от 22.06.2012г. по гр.д. 9189/2011г. на Софийски градски съд.
Ответниците по касация – Д. Л. Ж. от [населено място], М. В. Ж., Р. Р. Ж. и Н. Р. Ж., всичките от [населено място] не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал довод за недопустимост на обжалваното решение, поради това, че въпреки направено от него възражение пред първостепенния съд, съставът разгледал искова молба с неясен петитум, поради липса на индивидуализация на имота.Страната е развила разбирането си, че имота следвало да бъде описан с посочване на съседи и „ други индивидуализиращи белези”. Поддържано е и това, че от обстоятелствената част на исковата молба не се изяснявало, на какво основание е прекратен договора – поради изтичане на срока или поради неизпълнение. Касаторът по т. ІІ е развил съображения за „ неправилност на въззивното решение”. С възпроизвеждане текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обоснован въпроса – „Следва ли предявен иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за връщане на нает недвижим имот, същият да бъде подробно индивидуализиран”.Поставен е и въпроса – „ При прекратяване договор за наем нарочно изявление следва ли да отправят всички наемодатели – собственици на наетата вещ или е достатъчно такова изявление да бъде отправено от мнозинството съсобственици.”Страната е развила оплаквания за неправилност на изводите на съда като е заявила в заключение, че правилния отговор на този въпрос ще допринесе за разрешаването на „подобни казуси според точния смисъл на закона – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК”.Други доводи не са развити.
Доколкото от приложеното изложение, може да бъде изведено оплакване за недопустимост на произнасянето на въззивния съд, поради разглеждането на нередовна искова молба, то същото следва да бъде обсъдено, поради това, че недопустимостта на акта формира самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване -арг. т.1 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/09г. Доводите са правно необосновани и не установяват наличие на вероятна недопустимост на решението, предмет на обжалване. Още с исковата молба спорният имот е описан в обстоятелствената част с изброяване на съседи, площ и прилежащо помещение с бланкет към нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на ищците върху него, като е посочено, че този имот е предмет на договор за наем между страните. В договора за наем имота също е бил подробно описан при пълно съвпадане на описанията с тези в исковата молба и нотариалния акт. Или фактически невярно е твърдението на страната, че липсва индивидуализация на имота, само с оглед това, че описанието на имота не е възпроизведено повторно и с петитума на исковата молба. Още повече, че спор относно индивидуализацията на имота не е повдиган от ответника, нито е твърдяна липса на идентичност между наетия имот и имота предмет на иска по чл.233, ал.1 ЗЗД.Поради това и исковата молба не е била нередовна, въпреки общото посочване на имота в петитума, след като именно в обстоятелствената част същият е описан с всички индивидуализиращи го белези.Освен това, на така направеното възражение още първостепенния съд изрично е приел с доклада си, че имота е ясно заявен, като ответникът не е аргументирал доводи за това че не му е изяснено кой имот е предмет на отправеното искане за връщането му на основание чл.233 ЗЗД. От обстоятелствената част на исковата молба се изяснява и това, че след изтичане на срока наемодателите са се противопоставили на ползването на наетата вещ изрично – с отправена нотариална покана, поради което фактически невярно е поддържаното от касатора, че липсва твърдение относно начина на прекратяване на договора.Следователно, сезирането на първостепенния съд е редовно, поради което и довода за евентуална недопустимост на произнасянето е неоснователен.
Формулираните от касатора въпроси са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Тях касаторът ги е обосновал с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е следвало да установи, че конкретно формулирания правен въпрос/ какъвто в случая нее поставен/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на нормата. Не са и изложените доводи за неправилност на изводите на съда, нито отговора на въпросите от касатора в контекста на защитната му теза. Следователно, не се обосновава наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК,
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение от 22.06.2012г. по гр.д. 9189/2011г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: