1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
С., 27.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 396/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 232 от 9.08.2010 г. по гр.д№ 887/2009г. на районен съд [населено място], потвърдено с решение № 520 от 16.12.2010 г. по гр.д.№ 667/ 2010 г. на Врачански окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Н. Й. И., В. К. М., С. К. И. и К. К. И. за собствеността и предаване владението на имот № 158003 с площ 46,001 дка, представляващ залесена територия в землището на [населено място], местността „К.”.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Считат че представените писмени доказателства- договор от 1949 г., както и гласните доказателства, установяват, че имотът е принадлежал на техния наследодател К. В. И., б.ж. на [населено място]. По допустимостта на касационното обжалване се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, без да сочат кой е процесуалноправният или материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд.
Настоящият състав на ВКС, І г.о. като съобрази данните по делото, касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Правният въпрос, по който се е произнесъл възивният съд и който е определящ за изхода на делото е за това, че ищците не могат да се легитимират като собственици към настоящия момент на процесния имот, тъй като същият е под режима на ЗВСВГЗГФ и е било необходимо да им се възстанови по специалния ред, предвиден в този закон. По делото не е спорно, че ищците не са подали заявление за възстановяване на имота, нито са провели успешно иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ или по чл.13, ал.2 ЗВСВГЗГФ и тъй като това е специален ред за установяване на правата им, който те не са спазили, предявеният иск по чл.108 ЗС е отхвърлен. В този смисъл е и постоянната практика на съдилищата, както и задължителната практика на ВКС, изразена в ТР № 1/ 1997 г. на ВКС, според което собствеността върху земеделските земи и горите се обуславя от факта на възстановяването им с решение на поземлената комисия, което има конститутивно действие. Следователно въззивният съд е решил правилно правният въпрос, който стои по делото и затова няма основание касационната жалба да се допусне до разглеждане.
Доводите, които касаторите развиват в изложението, не са свързани с правния въпрос, разрешен от въззивния съд, а представляват касационни оплаквания по чл.281 ГПК, които не следва да се разглеждат при недопустимост на жалбата.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 520 от 16.12.2010 г., постановено по гр.д.№ 667/ 2010 г. на Врачански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: