3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
София, 08.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2777 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. Л. С. срещу решение № 76 от 24.04.18г.по в.гр.дело № 43/18г.на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 17 от 11.01.18г.по гр.дело № 1313/17г.на Кърджалийския районен съд.С него е отхвърлен предявения от същата страна против Л. Д. И. иск с правно основание чл.59 ал.9 СК, за изменение на постановения с определение от 20.01.16г.по гр.дело № 1019/15г.на Кърджалийския районен съд режим на лични отношения на Л. Д. И. с детето С. Л. И..Със същото решение е отхвърлен и предявения от П. Л. С. против Л. Д. И. иск с правно основание чл.150 СК, за изменение на постановената с определение от 20.01.16г.по посоченото дело месечна издръжка,която бащата е осъден да заплаща на детето.
В приложеното изложение се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационното обжалване по въпроса отговоря ли на изискванията на чл.59 ал.9 СК и чл.150 СК и извършил ли е съдът съдебен контрол в съответствие с цитираните от него посочени решения на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Л. Д. И. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно,че страните са родители на детето С. Л. И.,родена на 25.10.14г.; с протоколно определение от 20.10.16г.по гр.дело № 1019/15г.на РС – Кърджали е била одобрена спогодба, по силата на която родителските права по отношение на детето са предоставени на майката; за местоживеене на детето е определено местоживеенето на майката; определен е режим на лични отношения с бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 16ч., без преспиване, в присъствието на майката за месеците февруари, март и април 2016г.,както и един месец през годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; от м.05.2016г. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. съботния ден до 16 ч.в неделния ден с преспиване,както и един месец през годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето става в дома на майката ; Л. И. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето С. в размер на 105 лв за м.февруари, март и април 2016г. и в размер на 150 лв, считано от м.май 2016г. до настъпване на причина, изменяваща или прекратяваща издръжката.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. социален доклад и от изслушването на родителите по чл.59 ал.6 СК, е направен извод, че за детето С. се полагат добри грижи от неговата майка П. С. и нейните близки, а бащата желае да изгради и поддържа емоционална връзка с дъщеря си и срещите му с нея да бъдат в неговия дом, където са и родителите му,които също искат да поддържат връзка с внучката си.Същевременно двамата родители са в лоши взаимоотношения, целенасочено се нападат взаимно, не си помагат в контактите с детето, от което то страда.Изхождайки от интереса на детето, съдът е изложил съображения, че чрез постановените мерки за лични контакти трябва да се осигури възможност на децата да общуват максимално пълноценно и с двамата родители, и следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между деца и родители, без да стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.В обобщение, съдът е счел, че не е налице изменение на обстоятелствата, при които е определен режим на лични отношения между Л. И. и малолетното дете С., а също така и по отношение на размера на определената издръжка.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая доколкото е формулиран въпрос за преценката на съда за наличието на необходимите от закона предпоставки за изменение на режима на лични отношения и изменение на присъдена издръжка с оглед изискванията на чл.59 ал.9 СК и чл.150 СК, същият има характер на касационно оплакване и касае правилността на решението.
Решаващите изводи на въззивния съд, че не е налице изменение на обстоятелствата, при които е определен режим на лични отношения между бащата и малолетното дете, са съобразени със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 1/12.11.74г.по гр.дело № 3/74г.на Пленума на ВС, тъй като съдът се е ръководил от най-добрия интерес на детето, на което трябва да се осигури възможност да общува пълноценно и с двамата си родители.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на производството жалбоподателката следва да заплати на ответника по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 24.04.18г. по гр.дело № 43/18 г.на Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Л. С. да заплати на Л. Д. И. сумата 250 лв /двеста и петдесет/ разноски за адвокатско възнаграждение,направени пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.