ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 863
София, 22 юли 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 17 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Русенския окръжен съд от 11.07.2008 г. по гр.д. № 22/2008, с което е потвърдено решението на Русенския районен съд от 28.11.2007 г. по гр.д. № 1892/2007, с което са отхвърлени предявените искове за изплащане на трудово възнаграждение.
Недоволен от решението е жалбоподателят М. Й. М., представляван от адв. В от РАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото, възможността получаването на трудово възнаграждение да бъде доказано с документ, различен от ведомост за заплати и за тежестта на доказване на изплащането, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата „Хемус М. ; О. , Р. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно и обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни въпроси имат значение за правото на защита, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК), както се претендира.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в представените ведомости за заплати липсва подпис на ищеца, но получаването на възнаграждението в пълен размер се установява от представените списъци за получени аванси, които са подписани от него. Не във всички с писъци е посочено, че това са аванси за трудово възнаграждение, но в някои от тях има раздел остатък от заплата и размерът на получените суми съвпада с този на дължимите.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатите въпроси нямат значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебно практика, съгласно която в тежест на работодателя е да докаже с писмени доказателства изпълнението на задължението си за плащане на трудово възнаграждение. Ведомостта за заплати не е единственият годен документ да установи това обстоятелство. Тя установява размера на начисленото възнаграждение, но не съществува пречка изплащането да бъде доказано с други документи (напр. за паричен превод по сметка или чрез пощенски запис). Констатациите на О. инспекция по труда имат значение за делото, но сами по себе си те не са годно доказателствено средство да установят нито положителния факт „плащане“, нито отрицателния факт „неплащане“. Въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства по делото и не е допуснал грешки при формирането на вътрешното си убеждение. Не всички списъци за аванси удостоверяват вида на получените аванси, но в тежест на получилия едно плащане е да докаже основанието, на което го е получил.
Ответникът по касацията не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 11.07.2008 г. по гр.д. № 22/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.