3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
С., 11.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 4421/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 396 ал. 2 пр. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 1752 от 22.08. 2013 г. по ч.т.д. №958/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Определение № 1227 от 05.07.2013 г. по т.д.№406/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск на [фирма] – [населено място], [община] срещу [фирма] – [населено място] за 328 000 лв. – неизплатена цена на продадена стока, при гаранция 15 000 лв., чрез запор върху сметките на длъжника в банките на територията на България, в частта за гаранцията и в частта, с която е отхвърлено искането за налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника, в която част въззивният съд е допуснал обезпечение, чрез налагане и на възбрана върху недвижим имот на длъжника, с оплакване за неправилност. В Молба от 07.11.2013 г. жалбоподателят сочи решените от въззивния съд въпроси и поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], [община] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделeние, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение на бъдещ иск, при гаранция, чрез налагане на запор върху посочените сметки на ответника, като е отказано налагане на възбрана върху недвижим имот, е отменено в частта за гаранцията и за отказаната възбрана, която е наложена от въззивния съд, намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима, по следните съображения:
С обжалваното определение, като е изложил, че са налице предпоставките на чл. 391 ГПК, съдът е приел, че ищецът има правен интерес от обезпечение на бъдещите му осъдителни искове срещу ответника, които са подкрепени с представените писмени доказателства, затова искането за допускане на обезпечение следва да се уважи чрез двете поискани от молителя обезпечителни мерки, чрез които ще се обезпечи кредиторовия интерес предвид съотношението между размера на задължението и стойността на недвижимия имот (при това вече възбранен) и липсата на информация за наличните средства в банковите сметки на длъжника. Определението като неправилно е отменено в частта за определената гаранция и в частта, с която не е уважено искането за налагане и на възбрана върху недвижим имот на длъжника. Така въззивният съд, съобразно правомощията си, е изменил обжалваното определение в частта за гаранцията и за втората искана обезпечителна мярка.
Определението на възизвния съд по обезпечение на иска, съгласно чл. 396 ал. 2 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС, когато отказано от първоинстанционния съд обезпечение, бъде допуснато от възззивния съд, в който случай за разглеждането на частната касационна жалба следва да са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК.
В случая не е налице отказано от първоинстанционния съд обезпечение на бъдещ иск, което да е допуснато от въззивния съд – въззивният съд е постановил само, че допуснатото обезпечение не следва да е при парична гаранция и че следва да се наложи и втората поискана обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот. Не е налице условието на чл. 396 ал. 2 ГПК – да е допуснато за първи път от въззивния съд обезпечение, поради което частната жалба, като недопустима следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 1752 от 22.08.2013 г. по ч.т.д. № 958/ 2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: