4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
София, 24.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 765 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], срещу Решение № 2286 от 10.12.2014 год. по т.д.№ 2401/2014 год. на Софийски апелативен съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, процесуалният представител на касатора се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Първото от тях се свързва с противоречие с ТР № 3/2012 год. на ОСГТК на ВКС, което касаторът счита, че въззивният съд е тълкувал неправилно и извън обхвата му, както и с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС във връзка с указанията за разпределяне на доказателствената тежест.
Касаторът счита, че приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК включва произнасянето по въпроса: Може ли да се приеме, че методът на пазарните аналози, използван при изготвяне на заключението на съдебнотехническата експертиза, съставлява изследване на конкретните пазарни условия, от които да се направи извод за наличие или не на реална възможност за сключване на сделки. Същото основание при условията на евентуалност се въвежда и по отношение на въпроса по прилагането на чл.146 ал.2 ГПК в случай, чуе се приеме, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК (противоречие с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК) не е налице.
Ответникът по касация [фирма] е депозирал отделни писмени отговори на жалбата и на изложението по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК. С отговора на изложението, изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Има искане за присъждане на разноски.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу тази част от Решение от 03.12.2013 год. по гр.д.№ 10871/2011 год. на Софийски градски съд с която са били отхвърлени предявеният от дружеството срещу [фирма] два обективно съединени иска с правно основание чл.82 ЗЗД за заплащане на: сумата 24105 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от забавено изпълнение на поето задължение предаване в срок на строителен обект – апартамент в [населено място] от строителя-продавач [фирма] на възложителя-купувач по предварителен договор от 02.10.2006 год. „Петронис Е. и сумата 8260 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди от забавено изпълнение на поето задължение за предаване в срок на строителни обекти – 4 бр. гаражни клетки в същата сграда, които строителя-продавач [фирма] е следвало да предаде до 30.07.2007 год. на възложителя-купувач по предварителен договор от 03.10.2006 год. „Петронис Е.. Ищцовите претенции са формирани като пропуснати ползи, съизмерими с евентуалния ваем за периода от 30.07.2007 год. и до реалното им предаване на 17.12.2010 год. в резултат на успешно проведени съдебни производства по чл.362 и сл.ГПК. Няма спор, че сградата в която се намиран обектите е въведена в експлоатация на 08.06.2009 год.
В частта с която са били отхвърлени насрещните искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Софийски градски съд е приел, че действително е било налице забавено изпълнение на задължението за предаване на обектите, но наличието на вредата от неизпълнението не е доказано, тъй като при претенция за пропусната полза, съизмерима с наема на веща, в тежест на ищеца е било да докаже настъпването и. Сезиран с въззивната жалба на едноличното дружество, съставът на САС е стигнал до същия извод, поради което е потвърдил първоинстанционния акт. Позовал се е на ТР № 3/2012 год. на ОСГТК – не е доказано съществуването на реална възможност за отдаване на апартамента и гаражните клетки под наем, което би довело до увеличение на имуществото на кредитора-ищец. Доколкото във въззивникът [фирма] е депозирал две въззивни жалби, едната от които извън срока по чл.259 ГПК, съставът на САС се е позовал на преклудирането на твърденията за допуснати от СГС нарушения на процесуалния закон и на т.2 на ТР № 1/2013 год. относно обема на служебните си правомощия.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице нито едно от сочените основания за допускане на касационен контрол поради следното:
Предпоставката по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, тъй като по въпроса: Следва ли при претенция за пропуснати ползи като вреди, които подлежат на обезщетяване по силата на чл.82 ЗЗД да съществува сигурност за увеличение на имуществото или същото може да се предполага, е налице задължителна по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС съдебна практика. Неправилно е разбирането на касатора, съдържащо се в изложението, че принципното становище на ОСГТК по прилагането на чл.154 ГПК в производството по иск с правно основание чл.82 ЗЗД за пропуснати ползи, обхваща само периода на забава предхождащ довършването на обекта, но не и този след въвеждането му в експлоатация и до реалното му предаване на приобретателя. Пропуснатите ползи, за които се претендира обезщетение, трябва да имат качество на реалност и сигурност. Печалбите (гражданските плодове), които би могъл да получи ищеца по други, осуетени от забавеното изпълнение на длъжника правоотношения, подлежат на доказване. Те биха имали характер на пропуснати ползи по смисъла на чл.82 вр.чл.79 ал.1 ЗЗД само в случай, че получаването им от страна на кредитора е сигурно. В тежест на кредитора, който твърди, че е пропуснал да реализира доходи от наемно правоотношение и съответно по този начин да увеличи имуществото си, е доказването на този факт.
Поставеният от касатора въпрос по прилагането на пазарната методика и конкретните пазарни условия не е обуславяш по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Той би бил такъв, ако съдът би приел иска за основателен, но с недоказан размер. В случая, съставът на съда е приел за недоказана самата основателност на иска – наличието на пропусната полза.
Не е налице и предпоставката на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на процесуалните действия на въззивния и оттам противоречие с ТР № 1/2013 год. – какво трябва да направи въззивния съд, ако междувременно бъде постановено тълкувателно решение и следва ли да констатира служебно пороците в доклада на първоинстанционния съд. С т.2 на Тълкувателното решение, ОСГТК изрично е изключило възможността за въззивния съд служебно да констатира пороци при извършване на процесуалните действия по доклада от страна на първоинстанционния съд, като междувременното постановяване на тълкувателно решение разяснява прилагането на закона, а не въвежда нови процесуални правила. Поради това не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК – разширяване обсега на Тълкувателното решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация [фирма] сумата 500 лв., съобразно заплатеното възнаграждение за адв.Г., посочено в представеното пълномощно.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2286 от 10.12.2014 год. по т.д.№ 2401/2014 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-175035169 да заплати на В. 99”О. с ЕИК-121913909 сумата 500 лв. (петстотин лева), на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.