4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
София, 25.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева т.дело № 60136 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] против решение № 669 от 7.04.16г.по в.т.дело № 921/15г.на Софийския апелативен съд,с което е обезсилено решение № 1825 от 3.12.14г.на Софийски градски съд по гр.дело № 6795/13г.в частта,с която е отхвърлен искът с правно основание чл.422 ал.1 ГПК на [фирма] против [фирма] и е потвърдено решението в останалата му част,с която е отхвърлен иска на банката срещу И. Г. Т..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Посочени са следните въпроси:1. Длъжен ли е съдът да прецени всестранно и другите доказателства по делото,когато възприема или не възприема експертно заключение на вещи лица; 2.При въведени твърдения или възражения,основани на конкретно каузално правоотношение,по повод или във връзка,с което е издаден запис на заповед,всяка от страните ли следва да доказва фактите,на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,съответно отричаното право – за съществуването, респ.несъществуването на вземането по записа на заповед или независимо от коя страна са наведени тези факти и основания,те следва да бъдат доказани от ищеца по делото;3. Следва ли да се приеме,че щом страната по делото е изразила съгласие да се приеме определено заключение,то тя се е съгласила със заключенията на всички вещи лица,някои от които са изказани с особено мнение,което е изцяло противоречиво със заключението на останалите експерти в същата експертиза.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба И. Г. Т. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че със запис на заповед от 21.04.12г. [фирма] чрез управителя Р. Д. се е задължило при предявяване на този запис на заповед от [фирма] ,в срок до 19.11.12г.,да му плати сумата 14 842 800 евро,без протест и без разноски.Върху лицевата страна на документа е положен подпис за авалист от името на лицето И. Г. Т..Във връзка с направени възражения от ответника Т. за неистинност на подписа му върху ценната книга,в първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза от 16.05.14г.,в което вещото лице Ч. е стигнало до извода,че подписите за „авалист” от И. Т. и за” издател „ от Р. Д. не са положени от тези лица.В заключението от 12.01.14г.на тройната съдебно-почеркова експертиза,изпълнена от вещите лица П. Т.,С.Ч. и С. А. единодушно е прието,че процесният запис на заповед не е подписан от законния представител на издателя [фирма] -Р. Д..По въпроса за истинността на подписа на авалиста И. Т. мнозинството от експертния състав е приело,че положеният подпис не е негов.Вещото лице С. А. е депозирал особено мнение.Въззивният съд изчерпателно и задълбочено е обсъдил заключението на тройната експертиза и особеното мнение, и е обосновал извод за неистинността на подписа на авалиста,поради което ответникът Т. няма качеството на солидарен длъжник и съответно предявеният иск за установяване съществуването на вземане на банката към този ответник е неоснователен.
В частта,в която предявеният иск е отхвърлен срещу [фирма] от първостепенния съд,въззивният съд е счел обжалваното решение за недопустимо и го е обезсилил.Констатирал е от приложеното гр.дело № 30242/13г.на СРС,69с.,че ответникът [фирма] не е подал възражение в срока и при условията на чл.414 ГПК срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и съгласно чл.416 ал.1 ГПК същата е влязла в сила по отношение на него.Поради това ищецът [фирма] няма правен интерес от предявяване на специалния установителен иск за съществуване на вземането спрямо ответното дружество.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Първият и третият въпроси,отнасящи се до задълженията на съда да обсъди експертизата наред с всички доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема определено експертно заключение,не са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика.В решение № 108 от 16.05.11г.по гр.дело № 1814/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че заключението на вещото лице,като всяко доказателствено средство,трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото.Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице,дори и когато страната не е направила възражения срещу него,а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му.Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение,той следва да изложи мотиви,обосноваващи преценката му за годност на експертизата.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.Право на съда е да възприеме или не определено заключение на вещо лице,за което следва да се обоснове.В случая така е процедирал въззивния съд,като е изложил съображения защо възприема експертното заключение на мнозинството от тройната експертиза,а не особеното мнение на едно от вещите лица.
Въпросът: При въведени твърдения или възражения,основани на конкретно каузално правоотношение,по повод или във връзка,с което е издаден запис на заповед,всяка от страните ли следва да доказва фактите,на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,съответно отричаното право – за съществуването, респ.несъществуването на вземането по записа на заповед или независимо от коя страна са наведени тези факти и основания,те следва да бъдат доказани от ищеца по делото,не е от значение за изхода на делото.Това е така,защото твърдението на [фирма] за съществуващо каузално правоотношение по договор за банков кредит касае длъжника [фирма],който не е подал възражение по чл.414 ГПК и по отношение на него заповедта за незабавно изпълнение е влязло в сила.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 669 от 7.04.16г.,постановено по в.т.дело № 921/15г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.