О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
София, 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №801 /2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 във вр. с чл.129, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Х. Т. К. като пълномощник на Ц. Л. Т. и лично от нея, чрез адвокат С. Ж., с вх. №1254/01.03.2010 год. на Пловдивския апелативен съд, срещу определение №129 от 28.01.2010 год. по ч.т.д.№71/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение №861 от 27.11.2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е постановено връщане на исковата молба на З.”, гр.Шипка, поради неотстраняване нередовността й. Въззивният съд е възприел изводите на окръжния съд за необходимостта исковата молба да бъде приподписана от всичките съдружници в гражданското дружество, каквото представлява ищцовото З.”Шипка”, поради липсата му на правоспособност да води предявените искове за установяване нищожност на сключените договори за покупко-продажба и за ревандикация на същите имоти. Счел, е че липсва упълномощаване на управителя Х. К. за процесуално представителство, а и той не е от кръга на лицата по чл.32 ГПК, който може да представлява по пълномощно действителните носители на материалното право.Пловдивският апелативен съд е приел, че въпреки дадените указания, тази нередовност на исковата молба не е отстранена. Липсва и редовно подадена искова молба само от името на частната жалбоподателка Ц. Т., като съдружник в гражданското дружество, поради недоказване на редовно упълномощаване от нейна страна на нейния внук Х. К..
Частната жалбоподателка, чрез адвокат Ж. твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото и двете съдебни инстанции не са отчели уточнението, направено в становището й от 17.03.2009 год.- исковата молба да се счита подадена от името на Ц. Т., чрез нейния внук и пълномощник- Х. К., като подържа, че обявяването на нищожността на сключената сделка може да се иска от всеки съсобственик. В изложението си по чл.284 ГПК мотивира подържаната нищожност с липсата на съгласие и на представителна власт на представителя на Сдружението, в качеството му на продавач по сделките, чиято нищожност е релевирана в исковата молба. Подържа основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като твърди, че съгласно трайната практика на ВКС, липсата на представителна власт представлява липса на съгласие. Сочи като значим за изхода на делото въпроса „кой има право да иска прогласява нищожността на една сделка”, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Съобразно препращата норма на чл.274, ал.3 ГПК и определенията подлежат на касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. На това основание преди да пристъпи към разглеждане на частната касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол.
Частната жалбоподателка не е посочила общото, водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулират точно и мотивирано, както я задължава чл.284, ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК, материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Преповтаряните доводи за неправилност на определението, поради подържаните в частната касационна жалба нарушения на закона, не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК са изброени изчерпателно основанията за селектиране на касационната жалба, която разпоредба не препращат към чл.281, т.3 ГПК, уреждащ основанията за касационно обжалване като неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Общо зададения въпрос кой има право да иска прогласяване на нищожността на отделната сделка, без да е конкретизиран съобразно правата на ищците, също не представлява формулиране на процесуалнозначимия правен въпрос, обусловил връщането на исковата молба, поради неотстраняване на нередовността й.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си, за да се откаже селектирането на частната касационна жалба. В случая не са налице и допълнително подържаните основания за допускане на касационно обжалване. Не се доказва наличие на противоречива практика по значимия процесуалноправен въпрос, обусловил постановеното връщане на исковата молба. С представеното решение №1561 от 27.ХІІ.1999 год. по гр.д.№806/99 год. на ВКС, ІV Г.О. ВКС се е произнесъл по материалноправния въпрос към кой момент липсата на съгласие, като основание за нищожност на договора, трябва да е налице, поради което е неотносим към процесуално-правния извод на съда за нередовност на исковата молба.
Общо формулираният въпрос за това „кой има право да иска прогласяване на нищожността на отделната сделка”, изключва и неговата значимост за точното приложение на закона, както и за развитие на правото/чл.280, ал.1,т.3 ГПК/
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №129 от 28.01.2010 год. по ч.т.д.№71/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: