3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
София, 27.12.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 661 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя И. А. И., чрез процесуалния си представител адв. М. К., против определение № 2148 от 25 юли 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 2025 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г., с което частната жалба на дружеството против определение № 8242 от 6 юни 201 г. по гр.д. № 19657 по описа на районния съд в гр. Варна за отхвърляме искането на дружеството за възобновяване на производството по делото, е оставена без разглеждане като недопустима.
В частната жалба се сочи, че определението е неправилно и незаконосъобразно, защото правата и законните интереси на жалбоподателя са защитими по силата на чл. 56 от Конституцията на Република България, което опровергава извода на въззивния съд, че жалбата е недопустима; правата на жалбоподателя са защитими и съобразно КЗПЧОС и практиката на съда по правата на човека; според ТР № 1 по тълк.д. № 1/2001 г. производството за отказ от възобновяване на производство по делото е преграждащо развитието на производството; съдът не е извършил адекватна проверка на приложимите правни норми; с подаването на писмено заявление е настъпил юридическият факт за началото на производството по ликвидация, каквато именно е била целта на закона; не е направена съпоставка между § 5в и § 5, ал. 2 от ПЗР ЗТР; заявеното от дружеството искане за възобновяване на исковото производство е своеобразна форма на защита по чл. 56 КРБ и по чл. 6, т. 1 КЗПЧОС; съдът е нарушил основни правила на КРБ и КЗПЧОС; съдът се е хванал механично за закона, без да направи разумен и творчески прочит от гледна точна на реалните човешки потребности в живота и обичайната практика за полезност; искането е сторено, за да не бъдат увредени законни права и интереси на дружеството; съдът не е отчел непосредственото действие на КРБ и приложимостта на конвенцията като пряко право. Цитирани са множество национални съдебни актове и актове на съда по правата на човека, без каквато и да е относимост към конкретния проблем по спора. Освен това се сочи, че определение № 67 от 6 юли 2010 г. по т.д. № 616/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., е неправилно по съответните съображения, без да е ясна връзката на соченото определение с атакуваното с настоящото производство.
Ответникът Д. З. З. от [населено място], не дава отговор по реда на чл. 276,ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд приема, че определението, с което е отказано възобновяване на производството не е от категорията подлежащи на обжалване актове – не прегражда развитието на производството, нито е в хипотезата на чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК.; дори и този извод да не се възприеме, пречката за възобновяване на производството не е отпаднала, защото с определение на съда образуваното въз основа на заявлението производство е спряно до изтичането на срока за изготвяне на списъците по § 5, ал. 4 ПЗР ЗТР, поради което производството по пререгистрация и ликвидация на дружеството още не е започнало.
Относимите обстоятелства са следните:
Частният жалбоподател е предявил срещу Д. З. от [населено място] осъдителен иск по чл. 30, ал. 3 ЗС и иск за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С разпореждане № 1094 от 6 февруари 2012 г. по гр.д. № 19657 по описа на районния съд в [населено място] съдът е оставил исковата молба без движение с указание към ищеца да посочи дали е регистриран в Търговския регистър и да посочи коректен ЕИК с оглед проверка по чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър. Със заявление от 21 февруари 2012 г. ищецът сочи, че действително не се е пререгистрирал пред Агенцията по вписванията в срока по § 4, ал. 1 ПЗР ЗТР, но това не пречи на активната легитимация на дружеството в процеса, тъй като действията по предявените искове са предприети преди крайния срок по пререгистрацията – 31 декември 2011 г. С определение № 2898 от 23 февруари 2012 г. съдът спрял производството по делото и дал на ищеца едномесечен срок да поиска пререгистрация и ликвидация и да представи доказателства за това по делото. С молба от 29 март 2012 г. ищецът посочил, че с писмено заявление от 13 март 2012 г. до фирменото отделение на окръжния съд в [населено място] поискал да бъде обявено дружеството в ликвидация и поискал възобновяване на производството. Към молбата е приложено определение № 10 от 27 март 2012 г. по фирменото дело на ищеца, с което охранителното производство по пререгистрация на дружеството и откриване на ликвидация е спряно до изтичане на срока за изготвяне на списъците по § 5, ал. 4 ПЗР ЗТР. С определение № 8242 от 6 юни 2012 г. първоинстанционният съд отхвърлил искането за възобновяване на производството.
При посочените обстоятелства следва да се приеме, че частната жалба е основателна. Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по същество на жалбата срещу първоинстанционното определение, тъй като с т. 5 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., ОСГК, касационният съд приема, че към преграждащите развитието на производството определения, освен прекратителните, съгласно чл. 185 ГПК (отм.), се включват и тези по спиране на делото и отказ от възобновяване на производството по него. Съдът сочи, че макар и по движение на делото, с възможността да бъдат отменени от постановилия ги съд поради грешка или отпадане условията, които са обусловили произнасянето им, те за дълго могат да осуетят търсената защита и като преграждащи развитието на производството, е наложително да подлежат на идентичен режим на контрол като прекратителните определения. Това задължително разрешение следва да се прилага и при тълкуването на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК – кои са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2148 от 25 юли 2012 г., постановено по ч.гр.д. № 2025 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г.
ВРЪЩА делото на въззивния окръжен съд в гр. Варна за произнасяне по жалбата вх. № 15910 от 18 юни 2012 г. на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: