О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
София, 03.10.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 544 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Ц. Г.,С. П. Г.,И. И. Ц. и Е. И. Ц. срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 12.11.2010г. по гр.д.№635/2010г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което по отношение на тях е признато,че Л. Г. Р. и В. Й. Р. са собственици на апартамент №5,етаж 2,[жилищен адрес]находящ се в [населено място], ул.”Г. Д./сега “К. П.”/.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че съдът е допуснал извършване на действия извън правомощията си /допуснато е изменение на иска чрез преминаването му от осъдителен в установителен при липса на представителна власт за адв.П./,което не е съобразено от въззивния съд,както и че съдът не е обсъдил възражението за изтекла придобивна давност нито изискванията за порочност на нотариалния акт на ищеца по смисъла на чл.23 СК,като по така наведените оплаквания според касаторите е налице съдебна практика,на която решението на въззивния съд противоречи.
Ответниците по касационна жалба Л. Г. Р. и В. Й. Р. не изразяват становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че Л. Г. Р. и В. Й. Р. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот с н.а.№*,том *,рег.№*,н.д.№*/1999г.,по силата на който К. Ц. Г. чрез пълномощника си Е. Г. К. им е продала имота. Оспорванията на приложените към н.д.№*/1999г. документи са приети за недоказани,тъй като от изслушаните по делото съдебно-графически експертизи е установено,че подписите под пълномощно рег.№639/29.12.1998г.,декларация за гражданство,жителство,гражданско,семейно и имотно състояние рег.№1793/28.04.1999г. и декларация по чл.78 ЗСДВ,заверена под №1793/28.04.1999г., са положени от К. Ц. Г.,а подписите за “продавач” от упълномощения Е. Г. К..
Касаторите поддържат,че във връзка с оплакванията,съдържащи се в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е налице съдебна практика,на която въззивното решение противоречи,но нито представят,нито сочат такава,за да може поддържаната от тях теза да бъде обсъдена и да се прецени нейната основателност,а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС указания,ВКС е обвързан от съображенията на касатора, съдържащи се в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК вкл. досежно поставения въпрос и сочената практика,по отношение на която се поддържа, че обосновава противоречиво разрешаване на въпроса. ВКС не разполага с правомощието служебно нито да формулира въпроса,който по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване,нито да издири служебно съдебна практика по този въпрос. В случая в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се съдържат само оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствени правила и по приложението на материалния закон,т.е. не са формулирани въпроси,които по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК да могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване, нито се сочи конкретно в кои съдебни актове и на кои съдилища е формирано становище,на което въззивното решение да противоречи. Освен това в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се навеждат само доводи за неправилност на постановеното от въззивния съд решение,които обаче не биха могли да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като предмет на преценка в производството по чл.288 ГПК не е правилността на въззивното решение, а наличието на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, които касаторът следва да посочи и обоснове. Доводите за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК касаят извършването на конкретна преценка на установените по делото факти и обстоятелства,а не принципно разрешен правен въпрос по приложението на процесуална или материалноправна норма. С оглед на това следва да се приеме,че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 12.11.2010г. по гр.д.№635/2010г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: