О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
С., 03.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 670/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място] срещу определение № 875 от 13.06.2011 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 468/2011 г. Със същото се оставя без разглеждане депозираната от дружеството жалба с вх. № 6 463/21.03.2011 г. против определение № 633/07.03.2011 г. по гр. д. № 1 207/2010 г. на Окръжен съд [населено място], с което е оставено без уважение искането му за спиране на производството по делото.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на посоченото определение. Приложено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по частна жалба – Л. Р. И. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като провери данните по делото намира, че подадената частна жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С неприсъствено решение № 38/10.01.2011 г. по гр. д. № 1 207/2010 г. Пловдивският окръжен съд е осъдил [фирма] [населено място] да заплати на Л. Р. И. на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 17 276 евро – подлежаща на връщане като дадена по развален предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот от 16.07.2011 г., ведно със законната лихва от 28.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Постъпила е молба за отмяна на решението по чл. 240 ГПК, която е оставена без движение до внасяне на дължимата държавна такса. Освен това, депозирана е молба от ответника (жалбоподател в настоящото производството) с искане производството по гр. д. № 1 207/2009 г. да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във вр. с чл. 637, ал. 1 ТЗ. С определение № 633 от 07.03.2011 г. ПОС е оставил без уважение искането за спиране на производството по делото, като е дал повторна възможност на жалбоподателя да внесе държавната такса. Този съдебен акт е обжалван пред П., който с определение № 875 от 13.06.2011 г. по ч. гр. д. № 468/2011 г. (предмет на настоящото производство). оставя без разглеждане подадената жалба, като процесуално недопустима.
Определението е правилно.
С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК законодателят е очертал хипотезите, в които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, а именно – когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени от закона. С обжалваното пред П. определение ОС [населено място] е оставил без уважение искането за спиране на производството по делото, т. е. същото няма преграждащ характер. Освен това, първоинстанционното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Молбата за спиране по чл. 637, ал. 1 ТЗ е подадена след постановяване на неприсъственото решение. Липсват и данни за открито производство по несъстоятелност. Обжалваното пред П. определение не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, с оглед на което правилни са изводите на въззивния съд, че подадената частна жалба е процесуално недопустима.
По изложените съображения, обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 875 от 13.06.2011 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 468/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: