3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 864
София, 06.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 658/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от Р. В. М., срещу въззивното решение № 928 от 14.05.2012 г. по в. гр. д. № 1006/2012 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация П. Х. Д. и М. П. Д. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 436 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 8115/2010 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот с площ 1 169 кв. м., с идентификатор 10135.2508.1040 по кадастралната карта на [населено място], местност „С.”.
Въззивният съд приел, че ответниците по иска са установили чрез пълно и главно доказване правото си на собственост на въведеното придобивно основание: наследяване по завещание от 16.01.2006 г. от Н. А. Х.-Й., починала на 13.06.2007 г., и възстановяване по ЗСПЗЗ с решение № 936 от 25.06.2003 г. на имот от 20 000 дка, част от който е спорният имот пл. № 1040. Прието е, че писмените доказателства, легитимиращи ответниците за собственици, не са оспорени по надлежния ред в предвидения от ГПК срок, поради което имат доказателствена сила за правата им спрямо имота. Възражения относно действителността на решението на общинската служба по земеделие и гори, с което имотът е възстановен на праводателката им, са направени едва в писмените бележки /пред първоинстанционния съд/ и въззивният съд счел, че не следва да се произнася по тях. При това положение приел за ирелевантни твърденията дали е имало блок на ТКЗС в терена, в който попада имотът на Н. Х.. Съдът изложил и съображения, че не е установена идентичност между имота, признат за възстановяване на ищеца с решение на поземлената комисия № 748 от 01.11.2000 г., притежавания от наследодателя му и спорния по делото.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпросите: 1. допустим ли е извод за неоспорване на представени от ответната страна доказателства, когато те са оспорени още в исковата молба на ищеца, т. е. преди да се представят с отговора по чл. 131 ГПК и 2. при направен довод за нищожност на един административен акт – в случая решение на поземлената комисия, съдът ограничен ли е в преценката си да обсъди този довод в зависимост от момента на неговото изтъкване и с оглед защитата на правата на другата страна по делото /ползваща се от административния акт/ или се касае за наличието на норма от публичен ред и съдът е длъжен да вземе отношение по този довод, независимо от момента, в който той е изтъкнат. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му и поради това е от значение за изхода по конкретното дело.
В настоящия случай, видно от самата искова молба, като едно от доказателствата в подкрепа на предявения иск ищецът е представил решение № 936 от 25.06.2003 г. на ОС „Земеделие и гори” [населено място]. То не е представено с отговора на исковата молба, депозиран от ответниците по реда на чл. 131 ГПК, както се твърди в поставения от касатора първи въпрос. В исковата молба ищецът е възразил не по валидността на решението като административен акт, от който ответниците черпят права, а по неговата материална законосъобразност. Доводи по валидността, а именно, че решението е подписано от непълен, т. е. от нелегитимен състав – началник, заместник-началник и член, са изложени в писмените бележки, представени пред първоинстанционния съд след приключване на устните състезания, както и във въззивната жалба. Следователно, така, както е поставен, въпросът за оспорване на представени от другата страна писмени доказателства не съответства на данните по делото, при което положение той е без значение за решаването на разглеждания спор.
Вторият въпрос също не е от значение за решаването на спора.
Данните по делото сочат, че и двете страни претендират права върху имот пл. № 1040 към един минал момент, а именно обобществяването на земята. Така, според ищеца той е част от имот, придобит с н. а. № 3/1933 г. от неговия наследодател З. Г., като му е и признат за възстановяване с решение на поземлената комисия. Възстановен е обаче, на Н. Х. като произхождащ от нейните наследодатели, въз основа на уважен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, последвало решение на общинската служба по земеделие и гори и заповед № РД-07-7706-204 от 08.08.2007 г. /според твърденията в исковата молба/, а тя го завещала на ответниците по иска.
Следователно, за да може процедурата по възстановяване да приключи с решение в полза на ищеца, той следва да установи, че към релевантния по ЗСПЗЗ минал момент имотът е принадлежал на неговия наследодател. Това е и определящият изхода на делото въпрос – кому е принадлежал спорният имот към посочения момент. Този въпрос не е поставен от касатора, но е разгледан от съда, а въпросът дали фактическите констатации в обжалваното решение съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В този смисъл изходът на предявения иск не се определя от валидността на решението на общинската служа по земеделие и гори, от което праводателката на ответниците черпи права. А щом това е така, то и въпросът дали съдът е следвало да се произнесе по довода за нищожност на един административен акт, независимо от момента, в който той е изтъкнат, също не е от значение за конкретния, възникнал между страните правен спор. Ето защо и общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При това положение не се налага обсъждане на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и по двата поставени въпроса.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 928 от 14.05.2012 г. по в. гр. д. № 1006/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: