ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 864
София, 06 юли 2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1849 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р.Пашова като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на СГС от 23.І.2015г. по в.гр.д. № 4589/2014г.
Ответникът по касационната жалба В. Ж. И. от София в отговора си по реда на чл.287 ГПК чрез адвокат Б.Е. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на решенията ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 23.І.2014г. СГС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СРС от 25.ХІ.2014г. по грд № 48772/12г. в уважителната му част за разликата над 1530лв. до 6721.36лв., представляващи обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода 07.ІІ. – 13.ІІІ.2013г., и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от В. Ж.И. срещу [фирма] иск за посочената разлика, осъдил е дружеството да заплати на И. законна лихва върху сумата 6721.36лв, считано от 25.ХІ.2013г. до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част по иска срещу дружеството по чл.344 ал.1 т.1 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „разработчик софтуер” със заповед от 13.VІІІ.2013г. поради намаляване обема на работа е незаконно. Ответникът, чиято е била тежестта, не е установил по делото наличието на основанието по чл.328 ал.1 т.3 КТ – по-малкият брой сключени договори не е достатъчен, за да се приеме за доказан фактът на намаляването на обема на работа, не е доказано това състояние да е трайно, както и че по-малкият брой сключени договори се е отразил на обема на извършваните от ищеца трудови функции в посока намаляване. Не е доказано и извършването на подбор – от представения протокол на комисия не е ясно как са съпоставяни отделните служители, липсва мотивировка за дадените оценки, работодателят не е ангажирал никакви доказателства за обективността на оценките на сравняваните служители.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. преценката за намаляване обема на работа подлежи ли на съдебен контрол или е въпрос на целесъобразност и следва да се реши от работодателя, и 2. при извършване на подбор материалният закон ли предписва начинът и формата на извършването му или това е право на работодателска преценка за изпълнение на изискването за подбор в определените от закон случаи. Сочат се хипотезите по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК. Представени са две решения на РС Пловдив без данни да са влезли в сила.
ВКС на РБ, състав на І ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
И по двата поставени от касатора въпроси със сочената от него практика не се обосновава противоречивото им разрешаване, тъй като няма данни решенията на Пловдивския РС по гр.д. № 9872/2011г. и по гр.д. № 12252/2009г. да са влезли в сила, само каквито се включват в съдебната практика /в този смисъл виж т.3 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/. Не се сочи и обосновава наличието и на практика на ВКС, на която даденото от въззивния съд разрешение на въпросите противоречи.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според даденото с т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК задължително за съдилищата тълкуване на посочената разпоредба правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не сочи и не обосновава наличието в разглеждания случай на нито една от тези хипотези.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 1000лв. разноски за настоящата инстанция, заплатени по договор за правна защита и съдействие от 20.ІІІ.2015г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІІ-д гр. отделение, постановено на 23.І.2015г. по гр.д № 4589/2014г.
ОСЪЖДА [фирма] София да заплати на В. Ж. И. от София `1000лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: