2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
София, 05.08.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 442/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД [фирма],[населено място] , обл. Сливен срещу решение от 16.10.2009 год. по гр.д. № 120/2009 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решението на районен съд[населено място] , с което е отхвърлен иска на [фирма], [населено място] против [фирма] ,[населено място] за прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим имот – апартамент, поради противоречието му с нормата на чл. 226,ал.1 ДПК / отм./ .
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с указанията, дадени от ВКС при първоначалното разглеждане на делото. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК
Ответникът по касационната жалба В. К. К. в качеството и на [фирма] ,[населено място], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на жалбата по същество.
Касационната жалба е подадена в законоустановени срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната й допустимост, обусловена от нейната редовност за да бъде допусната до разглеждане по същество, следва да се изпълнени допълнителните критерии, въведени с ГПК / обн. Д.в. бр. 59 от 20.07. 20.07.2007 год./ .
На първо място страната , която се домогва до касационно обжалване на постановеното въззивно решение следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и да е обусловил изхода на конкретното дело.
Въпросът следва да е посочен , респ. формулиран от страната като касационната инстанция може само да уточни и конкретизира същия, но не и да го извежда от наведените от касатора доводи, което би представлявало нарушение на диспозитивното начало в процеса / т. 1 от ТР№1 /2009 год. на ОСГКТК на ВКС /.
В случая , касаторът не е формулирал такъв въпрос – посочено е общо, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени с трайно установената практика на съдилищата.
За да обоснове това общо твърдение страната се е позовала на решение № 2240 от 14.03.2005 год., постановено по адм. д. № 6772/2004 год. на ВАС,І -во отделение, както и на решение от 08.03.2006 год. по т.д. № 727/2005 год. на ВКС, ТК ,ІІ отд. на ТК на ВКС.
Непосочването на правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.Последното е така доколкото това е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Независимо от това следва да се посочи, че основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не допуска позоваването на решения , постановени от съдилища в структурата на административните съдилища, а само на влезли в сила решения на гражданските съдилища /т.3 ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК/. С оглед на това, представеното по делото решение по адм. д. № 6772/2004 год. на ВАС е неотносимо към производството по чл. 288 ГПК.
Същевременно с представеното решение по т.д. № 727/2005 год. на ВКС, ТК, ІІ отд. е прието, че сделката ,с която е прехвърлен недвижим имот от страна която към момента на прехвърлянето е имала непогасени публични задължение не е нищожна поради противоречие със закона – чл. 226 ДПК. Следователно изводите в това решение съвпадат, а не са в противоречие с основните изводи на въззивният съд по настоящото дело за липса на нищожност на посоченото основание.
Твърдението на касатора, че съдът се е произнесъл в противоречие с указанията ,дадени от ВКС при предходното разглеждане на делото е невярно, доколкото делото не е било разглеждане по същество от друг състав на ВКС ,а дори това да е така , последното би представлявало основание за отмяна на решението поради процесуално нарушение , а не основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ .
По изложените съображения, не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.10.2009 год. по гр.д. № 120/2009 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: