Определение №864 от по гр. дело №675/675 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                               № 864
 
 
                                гр.София 09.09.2009 година
 
 
            ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение  в закрито заседание на двадесет и трети август две хиляди и девета година в състав:
 
 
                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
                       
                                                           ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
при секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско   дело под №  675/2009 година
 
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. П. В. от гр. С. против решение от 30.01.2009 год. по гр.дело № 1002/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 4.05.2000 г. по гр.дело № 437/99 год. на Софийски районен съд, 40 с-в и е отхвърлен установенителният иск за собственост, по чл.7 ЗВСОНИ.
Касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1 т. 1 и т.3 ГПК, защото счита че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, разрешен с нормата на чл.220 ал.1 ГПК /отм./, но в противоречие с практиката на касационния съд, в цитираните от нея съдебни актове: по гр.дело № 1280/80 г. на ВС, І – г.о., по гр.дело № 8727/58 г. на ВС, І г.о.; по гр.дело № 8556/58 г. на ВС І-во г.о. и по гр.дело № 3615/55 г. на ВС, ІІІ-г.о…. В допълнителното си изложение към касационната жалба касаторката твърди, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на чл.7 ЗВСОНИ, чл.188 и чл.220 ГПК /отм./, което е довело до необоснованост на съдебния му акт.
В тази връзка по приложението на тези правни норми се позовава на решение по гр.дело № 298/2005 г. на петчленен състав и на ТР № 6/2006 година.
По отношение на заявеното основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК касаторката не излага аргументи и обстоятелства.
Касационният съд счита, че не е налице твърдяното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280 ал. 1 т.1 ГПК, по следните съображения: доводът, че въззивният съд не се е съобразил със задължителната сила на влязлото в сила решение по гр.дело № 3578/92 г. на Софийски районен съд, с което е установено по отношение на СГС и МФ, че ищцата С. В. е собственик на здание, с дворно място, находящо се в гр. С., ул. „П” № 2, ведно с постройка от 47.26 кв.м., което несъобразяване представлявало противоречие с практиката на касационния съд, в цитираните съдебни актове, е неоснователен. Въззивният съд е констатирал, че процесуалната разпоредба на чл.220 ГПК /отм./ не е задължително за него, тъй като решението е постановено по спор между други страни, т.е. решението не е влязло в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание, както разпорежда чл.221 ал.1 ГПК /отм./. При това разграничение, което е направил въззивния съд коментирането на цитираните от касаторката съдебни актове на ВС е излишно, защото в тях са разгледани правоотношения, различни от спорното и приложението на чл.220, във вр.с чл.221 ГПК /отм./.
По тези съображения, касационният съд счита, че не е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, защото касационният довод за неправилно приложение на материалния закон в чл.7 ЗВСОНИ представлява основание за касационно обжалване, по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК. Позоваването само на т.3 и т. 4 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК, без аргументи в този смисъл поставя касационния съд пред невъзможността да извърши проверка и обоснове изводи за твърдяното противоречие, допуснато от въззивния съд, при произнасяне на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, какъвто не е формулиран от касаторката.
Касаторката не поддържа доводи и аргументи, в подкрепа на твърдението си, за съществуването на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, затова касационният съд не дължи отговор по него.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете че не са налице предпоставките на заявените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 ГПК, затова
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОНН ОБЖАЛВАНЕ на вззивното решение от 30.01.2009 година по гр.дело № 1002/2007 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на С. П. В. от гр. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар