О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
гр. София, 10.08.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 447 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ищците А. Г. Г. и Н. Г. Г. от гр. П., чрез пълномощника им адвокат П. Х., обжалват в срок въззивното решение от 10.11.2009 год. по гр. д. № 1637/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 18.03.2009 год. по гр. д. № 2374/2008 год. на Пловдивския районен съд в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен от касаторите против Х. И. М., М. С. С. и В. Т. Г. за установяване, че притежават право на строеж за изграждането на описаните в решението временни постройки, изградени по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ и представляващи северен и южен самостоятелни магазини със застроена площ от по 78 кв. м., попадащи в ПИ № 350, включен в УПИ-ІІІ-комплексно жилищно строителство, кв. 14-нов по плана на гр. П., ж. к. “И.”, V. част, както и в частта му, с която е уважена насрещната претенция на ответниците и касаторите са осъдени да премахнат държаните от тях без правно основание гореописани временни постройки, представляващи два магазина от по 78 кв. м.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Сочи се, въпросът за добросъвестно придобиване право на строеж върху имот в процедура на възстановяване и върху който съществуват реституционни претенции е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, обосноваващо разглеждането на делото от касационната инстанция.
Ответниците не са взели становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаното такова не е налице. Съображенията за този извод са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което установителният иск на касаторите за притежаване на правото на строеж за изграждането на процесните магазини е отхвърлен, въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение е приел, че процесните два магазина са изградени през 1975 год. като временни постройки, съгласно чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ и като такива, макар и законно построени, те нямат траен градоустройствен статут – не са предвидени за изграждане по застроителния план и подлежат на премахване след отпадане на временната нужда от тях или при възникване на инвестиционна инициатива за застрояване на имота. За този им статут е ирелеватно обстоятелството за начина на прикрепване към терена и вида на конструкцията им, поради това, че не представляват недвижими имоти, а движими вещи. Прието е, че към построяването им през 1975 год. в тогава държавен имот не е било учредено право на строеж на С. “Х.” за строеж на сграда за магазин, по аргумент от чл. 15, ал. 2 ЗС. За същите не е предоставен и траен устройствен статут по реда на пар. 17, ал. 2 ПР на ЗУТ, поради което и по този ред не е придобито право на строеж. Процесните магазини се характеризират като движими вещи, поради което и касаторите са осъдени да ги премахнат, по предявения от ответниците, на които е възстановен имота, в който те се намират, насрещен иск по чл. 109 ЗС.
По довода на ищците за изтекла придобивна давност за придобиване правото на строеж от 20.10.95 год., когато е сключен договор за продажба на обособена част от общинското предприятие “Х.”, въззивният съд е приел, че тъй като то не е било учредявано, няма как и да се придобие по давност.
Следователно, релевантният за изхода на спора по предявения от касаторите установителен иск за притежаване на правото на строеж за двата магазина е техния градоустройствен статут като временни постройки, разрешени на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./. Доколкото е установена легитимацията им с представените по делото нотариални актове за покупко-продажба от 2006 год. съдът е приел, че същите са собственици на постройките, представляващи движими вещи, но не притежават право на строеж върху земята, на която са построени и която е възстановена по ЗСПЗЗ на ответниците и с влязлото в сила решение от 4.07.2007 год. по гр. д. № 322/2007 год. на ВКС касаторите са осъдени да им предадат владението върху имота, на основание чл. 108 ЗС. Поради това и въпросът за реституционните претенции върху имота, поставен от касаторите в изложението им, е неотносим към предмета на настоящия спор, касаещ собствеността върху построените магазини, на заявеното от тях основание покупко-продажба, евентуално придобивна давност на правото на строеж. Още повече, че процедурата по възстановяване на имота е приключила и ответниците, възстановени собственици са провели успешно ревандикационен иск за имота против касаторите с влязлото в сила решение по приложеното производство.
Въпросът за придобиване по давност на правото на строеж за построяването на двата магазина /построени през 1975 год., което е безспорно установено по делото, т. е. реализирано/, е разрешен от въззивния съд, който е приел, че тъй като такова право не е било учредено за построяването на магазините, разрешени като временни постройки, то същото не може и да се придобие на основание давностно владение. По този въпрос, обусловил решаващата воля на съда, касаторите не излагат никакви съображения за наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице то, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т. 4, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, каквито твърдения в случая липсват – напротив, по посочения въпрос за придобиване право на строеж е налице утвърдена съдебна практика. Не са изложени и съображения за значението му за развитието на правото, което предпоставя посочване на непълни, неясни или противоречиви разпоредби в закона, за да се създаде съдебна практика по прилагането или същата да бъде осъвременена. Противно на тези разяснения в изложението си касаторите се позовават формално на текста на закона, без да излагат съображения за наличието на поддържаното от тях основание за допускане на касационното обжалване. Поради това и следва извода, че не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1829 от 10.11.2009 год. по гр. д. № 1637/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, по подадената от А. Г. Г. и Н. Г. Г., чрез адв. П. Х., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: