Определение №865 от 16.12.2016 по търг. дело №61187/61187 на 3-то гр. отделение, Търговска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 865

гр. София, 16.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

изслуша докладваното от съдията Е. Томов т. дело № 61187/ 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производствo по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3074/29.02.2016 г. на „Ес – Би- Ай И. България“- О., представлявано от адв. Г. Г., срещу решение № 143 от 20.01.2016 г. по т.д. № 1538/ 2015 г. на Софийския апелативен съд за потвърждаване на решение № 1872 от 15.12.2014 г.., на Софийски градски съд по т.д. 4754/2013 г с което са уважени, изцяло иск по чл. 79 ал.1 ЗЗД за изпълнение на договор за посредничество относно дължимо възнаграждение, за сумата от 490913.33.лв, и частично, иск по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забавеното изпълнение на главницата за периода 01.12.2011 г.- 24.07.2013 г, за сумата от 83072.08 лв. ,като за частта над уважения до пълния предявен размер от 89151.85 лв., този иск е отхвърлен.
Касаторът иска отмяна на въззивното решение като поддържа неговата неправилност и навежда като касационни отменителни основания по чл. 281, т.3 ГПК съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Основният довод е , че въззивният съд не се произнесъл по изложените в жалбата пред него оплаквания , свързани с допуснати от първоинстанционния съд нарушения,както засягащи правото на защита на страната и като част от него правото и на участие в делото чрез надлежен процесуален представител – като не е било уважено искане за отлагане на делото, така и останалите оплаквания . Поддържа, че въззивният съд не е упражнил правомощието си служебно да следи за допуснати от долната инстанция нарушения при разпределение на доказателствената тежест по доклада и в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК не е допуснал събиране на сочените от страната нови доказателства . Изтъква се и допуснато от въззивния съд нарушение при обсъждане на доказателствата , в частност относно представения по делото анекс към договор от 20.10.2011 г., в резултат на което се е стигнало до необосновани правни изводи за наличието на второ правоотношение между страните, както и тези, касаещи погасяване на задълженията по договора за посредничество. В отделно представено изложение на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като обща предпоставка за допускане се извеждат общо дванадесет въпроса , свързани с касационните оплаквания, а именно:
1. Следва ли въззивният съд да вземе предвид допълнение към въззивната жалба, направено след изтичане на срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, в частта на това допълнение, с която се въвеждат и развиват правни и логически аргументи за твърдения за неправилност на обжалваното решение, направено още с въззивната жалба, без да въвеждат нови твърдения и доказателствени искания?
2. Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за правилното разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти от страна на първоинстанционния съд и за пропуск на първата инстанция и да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства?
3. Следва ли въззивната инстанция да допусне събирането на нови доказателства относно обстоятелства, за които първоинстанционният съд не е указал на ответника, че са в негова доказателствена тежест и че не сочи доказателства за тях?
4. При неправилно извършено от първоинстанционния съд разпределение на доказателствената тежест, допустимо ли е въззивникът да иска събирането на доказателства за релеванни по делото факти, които са били поискани, но не са били събрани в първоинстанционното производство, и след срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение?
5. Следва ли въззивният съд да уважи искане на въззивника на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, направено след срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, в допълнение към въззивната жалба, депозирано преди първото ОСЗ на втора инстанция?
6. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на постановеното от него решение да подведе установените по делото факти под съответната правна норма и да коментира правните аргументи за правилността на първоинстанционното решение?
7. При обединяване на две дела, на етапа след произнасяне на двата съдебни състава по доказателствените искания на страните, извършените до момента процесуални действия и допуснатите доказателства в рамките на двете производства, запазват ли силата и значението си и ако да, какви са последиците при неспазването на задължението на съда да се съобрази с това?
8. Следва ли въззивният съд да следи служебно за нарушения на материалноправни норми, касаещи законосъобразното водене на счетоводство на търговско дружество, когато това обстоятелство е от значение за предмета на делото?
9. Представлява ли нередовно воденото от страната счетоводство неизгоден за нея факт и трябва ли да бъде оценено от съда като такъв при извършване на оценка на доказателствата?
10. Представлява ли неправилното счетоводно отчитане на възникването на парично вземане признаване на неизгодно обстоятелство за страната, чието е счетоводството и следва ли да бъде ценено от съда като такова?
11. Представлява ли сключването на договор и изпълнението на дължимата престация по него, от което се поражда насрещно задължение за заплащане на парична сума, данъчно събитие по смисъла на данъчното законодателство, в частност чл. 25 от него, и към кой момент следва да бъде осчетоводено цялото вземане по договора в счетоводството на търговското дружество съгласно Закона за счетоводството, в частност чл. 13 от него, и приложимите счетоводни стандарти?
12. Задължено ли е търговското дружество с императивна материалноправна норма съгласно ЗДДС и Закона за счетоводсвтото , да осчетоводи цялата сума по сключен от нея договор, с предмет изпълнение на парично задължение и в кой момент ?
Навеждат се специалните основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК , като първото от тях е обосновано с противоречие на приетото от въззивния съд с т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 92 от 03.04.2013 г. на ВКС, по гр. д. №1147/2012 г. , решение № 112/14.06.2011 г. на ВКС,. по гр.д. № 372/2010 г., решение № 94 от 28.03.2014 г. на ВКС, по гр.д. № 2623/2013 г, всички на IV – то г.о.
Ответникът по жалбата, „ Туризъм иновейтед трендс“- Е., чрез адв. А. Н. и адв. А. К., с писмен отговор в срок, оспорва наличието на наведените основания за допускане на касационното обжалване. Поставените въпроси не касаят крайния изход на делото. Процесуалноправните въпроси за обхвата на служебната проверка са решени съответно на задълженията на съда. Въпросите, отнасящи се до материални разпоредби при осчетоводяването , не са обосновани по специалните критерии за допускане до обжалване , игнорират се данните по делото като цяло и се формулират хипотетични въпроси. Не са поискани разноски .
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд още в подготвителното заседание по чл.267 ГПК е изтъкнал просрочието на искания и оплаквания на въззивния жалбоподател, заявени по делото с допълнение към въззивната му жалба , но след изтичане на срока за въззивно обжалване. При тази безспорна констатация и след като не е допуснал събиране на поискани извън срока доказателства,нито е обсъждал оплаквания , наведени с допълнителната жалба , при решаващата си дейност Софийски апелативен съд е проверил служебно само валидността и допустимостта на обжалваното решение ,като е приложил правилото на чл.269 , ал.2 ГПК . По отношение на единственото оплакване , изтъкнато в постъпилата в срока по чл. 259 ГПК въззивна жалба – за неправилно даване ход на делото от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 30.09.2014г , когато не е била уважена молбата на ответника за отлагане на заседанието на основание чл. 142, ал.2 ГПК , въззивният съд е изтъкнал обстоятелството , че в жалбата , очертала предмета и пределите на въззивното производство, няма искания по чл.266, ал.3 ГПК и не се сочат доказателства или обстоятелства,които страната не е била във възможност да представи , или заяви ,не са въведени никакви оплаквания във връзка с факти , касаещи нарушаване на правото на участие в процеса и събиране на съответните доказателства .
По поставените в изложението въпроси Върховен касационен съд ІІІ г.о намира ,че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване .
Първият (т.1) и шестият (т.6) от поставените въпроси се условят на възможността допълнително пред въззивния съд да се развиват правни съображения по доводите , възраженията и оплакванията , за което няма преклудиращо правило . Изтъквани до приключване на устните състезания правни съображения обаче ще обусловят задължението на въззивния съд да ги обсъди с решението от правна страна , ако същите са свързани с оплакванията в жалбата по правилността на решението , а не когато се основават на обстоятелства и възражения ,чието въвеждане в процеса е прекрудирано и поради това – отказано . При конкретното съдържание на разгледаната въззивна жалба , при единствен довод за неправилно даден ход на делото в последното проведено заседание ,отговорът на поставените в тази връзка въпроси няма да доведе до друг извод за дължимия предмет на въззивната проверка. Общо изискване на чл. 280 ал.1 ГПК е правните въпроси да са свързани с решаващата дейност на съда , в решаваща за изхода на делото насока. Изискването , разяснено с применето на ТР №1/19.02.2010 по т.д № 1/2009г. ОСГТК означава при формулиране на въпросите да се държи сметка за осъществените процесуални факти по делото , като пряк резултат от прилагането на императивни правила от съда , очертаващи предмета на производството и поради това съдържанието на решението , а не обстоятелствата в тази връзка да се игнорират, като се пита за едно или друго правно разрешение при различни от установените по делото обстоятелства . Факт от процесуално естество ,осъществен по делото , в случая е съдържанието на подадената въззивната жалба, обусловила пределите на въззивното произнасяне и задължението на съда да не допуска нейното допълване след срока с искания и оплаквания , каквито не са били изложени .
Затова и по въпроса в т.5 от изложението Софийски апелативен съд е дал отрицателен отговор , който не е в противоречие с цитираните от защитата решение № 92 от 03.04.2013 г. на ВКС, по гр. д. №1147/2012 г IV г.о. , решение № 112/14.06.2011 г. на ВКС,. по гр.д. № 372/2010 г. IV г.о, решение № 94 от 28.03.2014 г. на ВКС, по гр.д. № 2623/2013 г. IV г.о. В изтъкнатата практика на ВКС по прилагането на чл.266 ал.3 ГПК се подчертава условието за своевременно направени искания и наведени оплаквания във въззивната жалба , в който смисъл за и разясненията по ТР №1/09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК . Това решаващо условие се игнорира от настоящия жалбоподател и при поставянето на въпросите по т. 2, 3, 4 от изложението ,затова при формулирането им не е отговорено на общото изискване на чл. 280 ,ал.1 ГПК . Доводите на касатора ,че с подадената след срока „допълнителна въззивна жалба” само е доразвил оплакванията си за неправилност , целят да преодолеят последиците от пропускане на процесуален срок . За постигането на целта на процесуалните срокове способстват регламентираните неблагоприятни за страните последици от пропускането им, изразяващи се в погасяването на правото за валидно извършване на процесуалното действие, или за невземането предвид от съда на извършено извън срока действие. Императивният характер на процесуалните норми е съобразен от въззивния съд в съответствие , а не в противоречие с установената практика на ВКС . Неотносимо се поставят и останалите въпроси , по т.7-12 от изложението. Те не са решаващо произнасяни от въззивния съд по причина ,че съдът е бил длъжен да се съобрази с предмета на въззивното производство , като приложи последиците от пропускането на процесуални срокове .

Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска до касационно обжалване решение № 143 от 20.01.2016 г. по т.д. № 1538/ 2015 г. на Софийския апелативен съд

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top