3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 865
София, 18,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 11 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1363 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Е.-София против решение № 1707/31.10.2012 г. по т.д. № 2009/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 284/11.03.2011 г. по т.д. № 355/2010 г. на СГС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Г. Е.-Я. сумите: 81 190.39 лв. на основание чл.266,ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва и 1 389.83 лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД, 15 210 лв. на основание чл.372,ал.1 ТЗ възнаграждение за извършен превоз, ведно със законната лихва и 260.37 лв. обезщетение за забава, като са присъдени и разноски.
Ответното по касационната жалба Г. Е. е подало отговор, че същата е неоснователна, както и че не са налице посочените основания за допускането й, като претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1.Следва ли съгласието на страните относно съществените елементи на договора за изработка да предхожда започването на работата?, 2.Неспазването на писмената форма на договор за изработка- СМР, води ли до нищожност на договора, т.е. разпоредбата на чл.160,ал.2 ЗУТ дерогира ли чл.258 ЗЗД относно неформалния характер на договора?, 3.Следва ли при договор за СМР, при процесуално бездействие на страните дали извършените СМР отговарят на одобрения технически проект и на чл.169 ЗУТ, съдът служебно да назначи експертиза с оглед чл.146,ал.2 ГПК?
Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по представените две решения, че въпросите са решавани противоречиво от съдилищата и едновременно с това са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Касаторът не е обосновал приложно поле и по трите точки на чл.280,ал.1 ГПК. Не е посочил кое от представените решения по кой въпрос се отнася. Представеното Р по гр.д. № 4511/2007 на V г.о. приема, че правната същност на един договор се определя от правата и задълженията, които той поражда, а не от името, което страните му дават, /но страните не спорят, че се касае за договор за изработка-СМР/, а Р по т.д. 822/2010 на ІІ т.о. е отменително. Бланкетното позоваване на законовия текст-чл.280,ал.1,т.3 ГПК, не може да обоснове приложно поле, тъй като няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
По първият въпрос съдът е установил наличието на облигационно правоотношение по правилата на договор за изработка, въз основа на фактурите, които са осчетоводени при ответника, и двустранно подписан акт № 4/2009 г., като всички съдържат основните елементи на договор за изработка. Ответното дружество признава факта, че е приело резултати от работата. Следователно, има писмени доказателства за съвпадение на волята на страните.
Вторият въпрос е ирелевантен, защото писмената форма на договор за изработка по чл.160,ал.2 ЗУТ е за доказване, а не за действителност. Ако формата би била за действителност, тогава намира приложение разпоредбата на чл.293,ал.3 ТЗ – виж решение 71/22.06.2009 по т.д. 11/2009 на І т.о.
Третият въпрос не е релевантен, защото е свързан с признато процесуално бездействие на страната, която не е въвела този спор в процеса своевременно, тъй като ответникът не е подал отговор и допълнителен отговор. Освен това, разпоредбата на чл.146,ал.2 ГПК не включва задължение на съда да назначава експертиза и то при процесуално бездействие на страната.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законите последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1707/31.10.2012 г. по т.д. № 2009/2011 г. на Софийски АС.
Осъжда Б. Б. Е.-София да заплати на Г. Е.-Я. сумата 500 лв. възнаграждение за един адвокат по настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: