1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
С., 18.06. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Л. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-С., против въззивно решение от 04.10.2011 г., постановено по в.гр.д. № 8601/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав, с което като е потвърдено решение № ІІ-61-144 от 12.01.2011 г. на Софийски районен съд, 61 състав, постановено по гр.д. № 37236/2011 г., са отхвърлени предявените от касаторката срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, както и от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Поставените въпроси са – налице ли е действително намаляване на щата, когато само е променено наименованието на определената щатна позиция, както и когато дейността, която се извършва от работника, както по длъжностна характеристика, така и в действителност, не е променена, налице ли е промяна в щата в случай, че се смени наименованието на длъжността. Не е представена както задължителна съдебна практика, така и противоречива съдебна практика по поставените въпроси, така както изисква приетото в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2009 г., т. 2 и т. 3.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Х. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата, изразяващо се в премахване на единствената щатна бройка „специалист човешки ресурси”, заемана от ищцата, поради което работодателят не е бил длъжен да прави подбор между ищеца и работник, заемащ сходна, но не идентична длъжност, тъй като задължението за подбор съществува само при премахване на част от бройките за еднакви длъжности, поради което заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е законосъобразна.
Поставените от жалбоподателката материалноправни въпроси в изложението за допускане на касационно обжалване са от значение за изхода на спора, но същите не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, както и не се решават противоречиво от съдилищата. На първо място касаторката не е посочила задължителна или противоречива съдебна практика по тях, но независимо от това следва да се отбележи, че в случая приетото във въззивното решение е в съответствие със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 257 от 21.06.2011 г. по гр.д. № 1480/2010 г. на Трето гражданско отделение на ВКС, решение № 154 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г. на Трето гражданско отделение на ВКС и решение № 75 от 27.03.2012 г. по гр.д. № 924/2011 г. на Трето гражданско отделение на ВКС. В тях е прието, че реално съкращаване на щата е налице, когато от определен момент за в бъдеще се премахва отделна длъжност или длъжности от щатното разписание, поради преустановяване на съответната трудова функция, или при трансформиране на длъжности, чрез съкращаване на отделни длъжности и създаване на нови на тяхно място, които съществено се различават по трудовото си функция, когато трудовите задължения от съкратената длъжност се разпределят между други сходни длъжности, както и когато на мястото на две или повече различни длъжности е създадена една обща комбинирана длъжност. Изброените форми на трансформиране на длъжности, при което е налице основание за уволнение поради съкращаване на щата са обединени от един общ признак – съответната длъжност с досегашното й съдържание следва реално да престане да съществува или на мястото на съкратената длъжност се създава нова длъжност с различен предмет на трудова дейност и с нова трудова функция. В настоящия случай длъжността заемана от ищцата „специалист човешки ресурси за България, А. и М.” според новото щатно разписание на ответното дружество от 17.09.2008 г. не е фигурира. Според предходното щатно разписание от 01.01.2008 г. в отдел „Човешки ресурси” съществуват длъжностите – мениджър човешки ресурси Ю. – ръководни кадри – 1 бройка и специалист човешки ресурси БАМ – аналитични специалисти – 1 бройка. Според новото щатно разписание от 17.09.2008 г. в този отдел е останала длъжността – мениджър човешки ресурси Ю. и е премахната тази заемана от ищцата. В случая длъжността, заемана от ищцата е премахната реално, което се извежда, както от отговорностите на позициите, така и от основните отговорности и задължения на двете длъжности в отдела, между които е налице съществена разлика – длъжността, заемана от ищцата е аналитична, информативна и подпомагаща ръководителя, като лицето не ръководи екипи, докато втората длъжност „мениджър човешки ресурси” е ръководна, лицето, което я заема ръководи екипи от непреки подчинени и координира всички дейности, свързани с човешките ресурси в организацията. По същество изложените твърдения са за неправилно приложение нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ от въззивния съд и се отнасят до правилността на обжалваното решение като са посочени допуснати грешки на съда довели до нарушаване на закона и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане при условие, че се допусне касационно обжалване на въззивното решение, какъвто не е настоящия случай по изложените по-горе съображения.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1-3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.10.2011 г., постановено по в.гр.д. № 8601/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав, по касационната жалба с вх. № 102672 от 14.11.2011 г. на М. Л. К. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: