О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
София, 26.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 25.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 792/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от „Б. П. Б., гр.София, чрез адвокат С. К., с вх.№ 8497 от 27.09.2010 год. на Софийския апелативен съд срещу определение №71 от 08.09.2010 год. по т.д.№111/2010 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на частния жалбоподател срещу решение №6 от 08.04.2010 год. по т.д.№67/2010 год. на П. окръжен съд, с което е на основание чл.630, ал.1 ТЗ е открито производството по несъстоятелност по молба на длъжника – чл.626 ТЗ и е определена началната дата на неплатежоспособността. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че банката не е активно легитимирана да обжалва решението за откриване производството по несъстоятелността, включително и в частта за началната дата на неплатежоспособността, защо не попада сред лицата по чл.613а, ал.2 ТЗ.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото нормата на чл.613а, ал.2 ТЗ е тълкувана стеснително. Подържа, че банката разполага със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника в несъстоятелността и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, които актове спестяват исковия процес и които се ползват със същите качества на определеност и безспорност, каквито има силата на пресъдено нещо.
Ответникът оспорва частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският апелативен съд е приел, че частният жалбоподател „Б. П. България” АД не е активно легитимирана да обжалва решението по чл.630, ал.1 ТЗ за откриване производството по несъстоятелност. Банката не е доказала качеството си на субект, с право на жалба по отношение на обжалваното декларативно решение, кръгът на които субекти е разширен с нормата на чл.613а, ал.2, ТЗ/ДВ бр.38/2006 год./. Представеният по делото изпълнителен лист от 19.03.2010 год., издаден на основание чл.418 ГПК, както и заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 ГПК от същата дата в полза на банката не доказват наличие на вземане, установено със сила на пресъдено нещо. Изпълнителният лист чрез изпълнителното основание удостоверява за доказано само правото на индивидуално принудително изпълнение, тъй като само съдебните изпълнителни основания удостоверяват вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл.613а, ал.2 ТЗ.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за нуждата от разширително тълкуване на тази правна норма. Тя определя носителя на правото на обжалване чрез принадлежността на материално право, установено по исков ред, поради което може да бъде тълкувана само буквално. Разширително тълкуване се налага, когато буквалният смисъл на нормата е по-тесен от нейния истински смисъл, защото законодателят е изразил словестно по-малко от това, което действително е искал да каже. С нормата на чл.613а, ал.2 ТЗ законодателят ясно е посочил кои трети лица са активно легитимирани да обжалват решенията по чл.630 и чл.632 ТЗ, поради което не се налага изправителното й тълкуване. Това разширяване на кръга на лицата с право на жалба в производството по несъстоятелността е в отклонение от основния процесуален принцип за принадлежността на правото на жалба само на страните в процеса, поради което това изключение не може да се тълкува разширително. По-нататъшното разширяване на кръга на субектите с право на жалба в производството по несъстоятелност, извън страните в него, може да бъде постигнато само чрез законодателна промяна.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №71 от 08.09.2010 год. по т.д.№111/2010 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: