3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
София, 27.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №779/2012 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от адв. Е. И. – процесуален представител на ищцата Р. П. Д. от [населено място] срещу въззивно определение № 1990/24.9.2012 год. по ч.гр.д.№3186/2012 год. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., десети състав. С обжалваното определение е потвърдено определение от 22.8.2012 г. по гр.д.№14137/2011 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 14 състав, съд, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за продължаване на дадения с разпореждане от 09.11.2011 г. едноседмичен срок за изправяне нередовностите на исковата молба, върната е исковата молба и производството по делото е прекратено.
Въззивната инстанция е приела, че продължаването на законните и определени от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини, каквито са пречки, чието преодоляване не зависи от волята на страната. Относно разглеждания случай съдът е стигнал до извод, че молбата по чл.63 ГПК не съдържа уважителна причина по смисъла на чл.63 ГПК, а общото посочване, че е невъзможно да се изпълнят указанията през месец август, месец на отпуските, не обхваща конкретна, свързана с ищцата, пълномощника й или естеството на указанията/част от които са изпълнени/ причина.
Срещу въззивното определение на Софийския апелативен съд е подадена частна касационна жалба с оплаквания за процесуална незаконосъобразност.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК се твърди, че по същество се касае за противоречиво решаван материалноправен и процесуалноправен въпрос, съгласно т.2, а случая противоречиво е решаването на процесуалния въпрос. Освен това се сочи наличието на касационно основание по т.3, тъй като законът следва да се прилага правилно, а с определението си СГС е нарушил материалния и процесуалния закон, отричайки правото на иск. По-нататък в изложението се сочи, че са налице трите касационни основания по чл.281 ГПК: нищожност, недопустимост и неправилност, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Моли се за постановяване на определение, с което да се уважи частната касационно жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и частната касационна жалба, намира, че последната е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК обаче не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното определение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението съдържа само касационни оплаквания. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Не са налице и основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване във връзка с навежданите доводи за нищожност на въззивното определение.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1990/24.9.2012 год. по ч.гр.д.№3186/2012 год. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., десети състав, по частна касационна жалба, вх.№10385/31.10.2012 г., подадена от адв. Е. И. – процесуален представител на ищцата Р. П. Д. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: