О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
София,03.10.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 554 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. О. Ю.,М. О. Ю.,С. О. А.,А. О. Е. и Р. О. Р. срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд, постановено на 04.05.2010г. по гр.д.№35/2010г. и поправено с решение от 01.07.2010г. по същото дело,с което е обезсилено като недопустимо решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от касаторите против Ф. Р. О.,С. К. О. и С. Ф. А. иск за предаване владението на източната половина на жилището на един етаж със самостоятелен вход,състоящо се от стая,салон и антре,напълно отделена от западната половина на сградата, подробно описана в н.а. за дарение №* от 16.02.1973г.,том І, н.д.№*/1973г. и производството по делото е прекратено в тази част,а в частта,с която е отхвърлен искът за предаване владението на 1/3 ид.част от дворно място,състоящо се от 278кв.м. с пл.№*,за който имот е бил отреден парцел * в кв.*по регулационния план на [населено място], идентичен с имот пл.№* в кв.* по плана на града и с ПИ №* по кадастралната карта,одобрена със заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на изпълнителния директор на АК решението на първоинстанционния съд е оставено в сила.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустимо ли е да бъде постановено решение по ревандикационен иск,който не е идентифициран напълно в процеса,по допустимостта на гласни доказателства в производството пред въззивния съд и по-специално длъжен ли е въззивният съд да даде указания да бъдат посочени новите обстоятелства,които са мотивирали страната да поиска събиране на гласни доказателства пред въззивния съд по смисъла на чл.266 ГПК,по въпроса допустимо ли е по пътя на поправката на очевидна фактическа грешка съдът да допълва празноти в решението си и да поправи пропуски в него,по въпроса за предпоставките за придобиване на недвижим имот по давност и по-специално по въпроса кога е налице спокойно и необезпокоявано владение и необходимо ли е да се демонстрира намерение за придобиване на собствеността по давност,т.е. намерение за своене.
Ответниците по касационна жалба Ф. Р. О.,С. К. О. и С. Ф. А. не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че в частта досежно източната половина на жилището със самостоятелен вход искът е недопустим,тъй като тази част от сградата понастоящем не съществува. Прието е,че правен интерес от предявяване на иск по чл.108 ЗС е налице когато вещта съществува към момента на предявяването му. В противен случай отношенията следва да се уредят на плоскостта на непозволеното увреждане.
По отношение на дворното място е прието,че предявилите иска лица са се изнесли от имота още преди 1989г. В къщата останали да живеят ответникът Ф. Р. О.,майка му М. и брат му О.,а след смъртта на О. само Ф. Р. се грижи за двора. Никой не е идвал и не е предявявал претенции и всички в махалата знаели,че имотът е на Ф. Р.. С оглед на това е прието,че Ф. Р. О. и С. К. О. са придобили по давност 1/3 ид.част от имота, претендирана от ищците-още през 1989г. се настанили в целия имот и с поведението си манифестирали,че го владеят като свой,оповестявайки на обществеността и на ищците,че го своят. Установили трайна фактическа власт върху имота с намерение за своене и след изтичане на 10-годишния срок са го придобили по давност като се снабдили и с нотариален акт по обстоятелствена проверка-н.а.№*,том *,рег.№*,н.д.№*/2006г. Ищците не са доказали да са отблъснали това владение цели 19 години като плащането на данъци е прието за ирелевантно.
Поддържаната от касатора теза за наличие на противоречиво разрешаване на поставения въпрос по приложението на чл.79 ЗС не може да бъде споделена.
В представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №508/29.07.2003г. по гр.д.№740/2002г. на І ГО на ВКС и решение №2831/29.10.1979г. по гр.д.№1103/1979г. на І ГО на ВКС е прието,че сънаследникът придобива по давност останал в наследство недвижим имот ако упражнява фактическа власт върху него повече от 10 години и отблъсне фактическата власт на другите сънаследници,т.е. разглежда се хипотеза на придобиване по давност на идеални части от сънаследствен имот. Дори да се приеме,че подобно разрешение е приложимо в настоящия случай,то следва да се отбележи,че изводите на въззивния съд за предпоставките,при наличието на които може да бъде придобит по давност съсобствен имот и по-специално кога е налице спокойно и необезпокоявано владение и необходимо ли е да се демонстрира намерение за придобиване на собствеността по давност,т.е. намерение за своене, са аналогични-прието е,че в случая предпоставките на чл.79 ЗС са налице,тъй като Ф. О. и С. О. са упражнявали фактическа власт върху имота необезпокоявано и с поведението си са манифестирали, че го владеят като свой,т.е. че фактическата власт на останалите съсобственици е отблъсната.
В решение №1796/03.06.1996г. по гр.д.№2657/1995г. на ІV ГО на ВКС е прието,че дали лицето,което се намира в имота е владелец или държател зависи от установените по делото факти,доказващи наличието на обективния и субективен елемент на отношенията му по повод имота. Изложени са съображения,че дали лицето,което се намира в имота е владелец или държател се определя от намерението,с което се упражнява фактическата власт. Аналогични са изводите и на въззивния съд в обжалваното решение,който е преценявал дали фактическата власт е била упражнявана с намерение за своене и при наличие на противопоставяне на това намерение на останалите съсобственици именно с оглед установените по делото конкретни факти и обстоятелства. По въпроса за предпоставките за придобиване по давност на съсобствен недвижим имот следователно не се обосновава от представените от касаторите решения на ВС и ВКС да е налице противоречива практика на съдилищата.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по поставения от касаторите въпрос за допустимостта да бъде постановено решение по ревандикационен иск за имот,който не е идентифициран напълно в процеса.
На първо място следва да се отбележи,че в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е посочено според коя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК се поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване,като според настоящия състав по така поставения въпрос не е налице практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,на която становището на въззивния съд за недопустимост на иск за предаване владението на несъществуваща вещ да противоречи. Не се сочи и обосновава наличие на противоречива практика на съдилищата по този въпрос, като същият с оглед спецификата на конкретния случай не е и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса,касаещ приложението на чл.266 ГПК,тъй като по отношение необходимостта от обосноваване на основателността на искането за допускане на нови доказателства пред въззивния съд разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване в поддържания от касаторите смисъл.
Не е налице противоречие и на решението за поправка на очевидна фактическа грешка с практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
И тъй като в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не са посочени други решения на ВС и ВКС,в които да е дадено различно разрешение на поставения въпрос от възприетото в обжалваното решение,както и по съображения,че касационната инстанция е обвързана както от сочените в изложението основания за допускане на касационно обжалване,така и от сочените в това изложение съдебни актове /с изключение на тълкувателните решения и постановления на ВС и ВКС/, следва да се приеме,че поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 04.05.2010г. по гр.д.№35/2010г. по описа на Кърджалийския окръжен съд и поправено с решение от 01.07.2010г. по същото дело.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: