4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
С., 03.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 484/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. С. от САК, срещу определение № 846 от 23.03.2010 г. по ч. т. дело № 409/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което се отменя заповед за изпълнение № 7 021/08.12.2009 г., издадена по ч. гр. д. № 13 362/2009 г. на Районен съд [населено място], 7 – ми състав в частта, с която са определени разноски в полза на жалбоподателя в размер на 93 879,84 лв., представляващи платен адвокатски хонорар и обезсилва издадения изпълнителен лист в частта относно присъдените разноски.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил решение № 25 от 26.02.2009 г. по гр. д. № 4 651/2007 г. на ІІІ ГО, ВКС.
Ответниците по частната касационна жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
С разпореждане № 35 128/08.12.2009 г. по ч. гр. д. № 13 362/2009 г. Варненският районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 № 7 021/08.12.2009 г., с която е осъдил длъжниците [фирма] [населено място], И. Т. Т. от [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] да заплатят солидарно на кредитора [фирма] [населено място] сумата от 900 000 евро, дължима съгласно издаден запис на заповед от 05.12.2007 г. за 1 664 982,40 евро, издаден от [фирма], авалиран от солидарните длъжници, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото съдебни разноски – 35 204 лв. – държавна такса и 93 879,84 лв. – адвокатски хонорар. Срещу издадената заповед са постъпили възражения от длъжниците. Пред Варненски окръжен съд същите са депозирали и частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за присъдените разноски относно присъдения адвокатски хонорар. С определение № 846 от 23.03.2010 г. по ч. т. дело № 409/2010 г.(предмет на настоящото производство) въззивният съд е отменил заповедта в обжалваната й част, като е обезсилил и издадения изпълнителен лист в частта относно присъдените разноски за сумата от 93 879,84 лв. Съдът е приел, че липсват данни същите да са изплатени, както и не е представен договора за правна помощ, за да се прецени основанието и размера на адвокатския хонорар.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е посочил конкретно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото, нито излага конкретни доводи в подкрепа на сочените касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан с приложението на чл. 78 ГПК и доказването на реално направените разноски.
Представеното от жалбоподателя решение на ВКС е постановено при друга фактическа обстановка и не обоснова наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. И тъй като отговорността е обективна и невиновна, дължат се реално направените разноски. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца, респ. заявителя (в конкретния случай) такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска. Съществува трайно установена съдебна практика, че се присъждат реално направените от страната разноски, като плащането може да бъде удостоверено не само по банков път, но и с разписка за получената сума, както и вписване за извършено плащане в бланката на договора за правна помощ. В конкретния случай е представена единствено фактура № 396/01.12.2009 г. за авансово плащане по договор за правни услуги от 26.01.2009 г. за сумата от 78 233,20 лв. (40 000 евро) и ДДС в размер 15 646,64 лв. (общо 93 879,84 лв.) в полза на адвокатско дружество „С., д – р В. и Ко” [населено място]. По делото обаче не е представен платежен документ за заплащане на посочения хонорар и договор за правна помощ между адвокатското дружество и жалбоподателя, а издадената фактура няма характер на платежен документ. Изложеното налага извода, че заявителя (жалбоподател в настоящото производство) не е доказал реално направените от него разноски за сумата от 93 879, 84 лв.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че въззивното определение е недопустимо, тъй като ВАпС се е произнесъл в противоречие с принципа на диспозитивното начало, защото длъжниците са обжалвали само размера на присъдените разноски, а е отменена заповедта за изпълнение в частта й относно пълния размер на адвокатския хонорар без да се съобрази с минималния дължим размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да се намалят разноските трябва да се представят доказателства, че същите са платени, а както бе споменато по-горе по делото липсват данни, че договорените разноски са били направени. При постановяване на въззивното определение Варненски окръжен съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 846 от 23.03.2010 г. по ч. т. дело № 409/2010 г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: