ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 865
София, 05.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1779 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на ст.юрк. Кр.Г. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд /В./ от 02.ХІ.2012г. по в.гр.д. № 673/2012г.
Ответникът по касационната жалба В. Г. Ц. от [населено място], [община], в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат В.Л. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. е потвърдил решението на Мездренския РС от 10.VІІІ.2012г. по гр.д. № 402/2012г., с което са уважени предявените от В. Ц. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „техник-мчеханик, ревизор вагони” на ПТП поради съкращение в щата е незаконно. Налице е реално съкращение на 12 от 25 щатни бройки за длъжността. Неоснователни са доводите на ищеца за нарушение на чл.333 ал.2, ал.1 т.1 и т.3 и на ал.4 КТ. Извършеният подбор, обаче, е незаконосъобразен. От представените доказателства при оспорването им от страна на ищеца не може да се направи извод, че подборът е обективен и че действително са останали на работа по-квалифицираните и по-добре работещите. При оспорването от ищеца още в исковата молба, че подбор е извършен или че ако е извършен, е незаконосъобразен, в тежест на ответника е било да установи, че оценките в писмените документи – протоколи, карти за индивидуална оценка и др., съответства на обективните факти. От показанията на св.П., работил с ищеца и имащ преки наблюдения от работата му, се установява нереално оценяване Двамата свидетели на ответника, които са били членове на комисията по подбора, не установяват причините, поради които са приели, че ищецът е показал незадоволително изпълнение на възложената работа. При това положение не е доказано обективно съответствие на оценките на комисията и на директора на ПТП с действителните качества на ищеца, което обуславя незаконност на уволнението. Уволнението е незаконно и поради това, че уволнителната заповед и всички предходни заповеди, свързани с процедурата по провеждане на подбор, са издадени от началник ПТП /както част от структурата на ответното дружество/, а от представените доказателства не може да се извлече извод относно неговите правомощия, в т.ч. да прекратява трудовите правоотношения.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. когато възраженията на другата страна не са конкретизирани, а общо посочени в смисъл „не е извършен подбор, а ако е извършен, е незаконосъобразен”, трябва ли предприятието-работодател да провежда пълно и главно доказване на всички обстоятелства по извършения подбор; 2. когато се представят писмени доказателства – протоколи и карти за индивидуални оценки и същите се потвърдят по отношение на тяхната истинност от свидетелите, участвали в подбора, задължително ли е да се ангажират други конкретни доказателства за посочените в протоколите за подбор обстоятелства; в случай, че не са оспорени протоколите за подбор, необходимо ли е ангажиране отново на доказателства за пълно доказване. Твърди се произнасяне от въззивния съд в противоречие с ТР № 3/2011г. на ОСГК с оглед преценката на писмените доказателства – протоколите за подбор, картите за индивидуална оценка и показанията на свидетелите. Релевирани са и подробни съображения, обосноваващи виждането на касатора за законосъобразност на извършения подбор, както и за процесуални нарушения – необсъждане на оплаквания във въззивната жалба, невземане предвид на протоколите за подбор и на картите за индивидуална оценка, въпреки неоспорването им от ищеца, имащи характер на основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай произнасянето на ВКС по поставените от касатора в изложението му въпроси няма да е от значение за изхода на спора по делото. Това е така с оглед на обстоятелството, че вторият сам по себе си решаващ извод на въззивния съд за незаконност на уволнението – че от представените доказателства не може да се извлече извод относно правомощието на началника на ПТП /като част от структурата на ответното дружество/, издал уволнителната заповед, да прекратява трудовите правоотношения, касаторът не е релевирал нито като основание за допускане на касационно обжалване, нито като основание за касационно обжалване. Ето защо този извод няма да може да бъде предмет на касационна проверка и дори произнасянето по същество от настоящата инстанция по оплакванията във връзка само с подбора /съобразно разпоредбатна на чл.290 ал.2 ГПК/ да е различно от това на въззивния съд, това няма да доведе до промяна на крайния резултат по спора.
С оглед на изложеното и тъй като останалите релевирани в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по чл.288 ГПК, се налага извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГО, № 479/02.ХІ.2012г. по гр.д. № 673/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: