ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 865
София, 06 юли 2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2028 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на гл. юрисконсулт Д.К. като процесуален представител на Столична община /СО/ срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 26.ХІ.2014г. по в.гр.д. № 2178/2014г.
Ответникът по касационната жалба Н. П. Х. от София в отговора си по реда на чл.287 ГПК чрез адвокат Р.Ж. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на решенията ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 26.ХІ.2014г. САС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СГС от 19.ІІ.2014г. по гр.д. № 5114/13г. в отхвърлителната му част за разликата над 25000лв. до 40000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, и вместо него е постановил друго, с което е осъдил СО да заплати на Н. П.Х. още 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане – фрактура на шийката на дясната бедрена кост, ведно със законната лихва, считано от 02.Х.2012г. до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителните му части за присъдените 3380лв. обезщетение за имуществени вреди и 25000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че на 02.Х.2012г. вечерта в София ищецът, прибирайки се от работа с велосипед, движейки се по платното на [улица]попаднал в дупка, получена от липсващо голямо паве в участък, намиръщ се след асфалтово покритие. Установено е и че ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства и ограничения, които са в причинна връзка с противоправното бездействие на служители на ответната община, изразяващи се в неизвършване на необходимите действия за поддръжка на общинските улици в състояние, непораждащо опасност за участниците в движението, произтичащи от разпоредбите на пар.7 т.4 ПЗР ЗМСМА и чл.8 ал.3, чл.19 ал.1 т.2 и чл.31 от Закона за пътищата. При определяне размера на тези вреди съдът е взел предвид вида и тежестта на травматичното увреждане – фрактура на шийката на дясната бедрена кост, представляваща тежка увреда, наложила /както в повечето случаи, при които има и разкъсване на кръвоснабдяващата шийката артерия/ тотална подмяна на тазобедрената става /според заключение на медицинска експертиза за лечението е било задължително и необходимо поставяне на ендопротеза/; продължителността на лечебния и възстановителния период – 5 месеца, през които ищецът е бил в отпуск по болест; обстоятелството, че лечението на фрактурата е било свързано с оперативна интервенция; интензитетът на търпените болки – особено силни през първите 3 месеца и в началния етап на провежданата рехабилитация, след което са намалели, а понастоящем се явяват при преумора и промяна на времето; допълнителен обем неудобства, притеснения и емоционални страдания при придвижване и обслужване в ежедневието; ползвал патерици, не е могъл да ходи на работа и да води активен живот; последици за здравето на ищеца – придобил е трайно ограничение на движението на десния крайник при отвеждане встрани и разгъване, както и леко накуцваща походка; възрастта на ищеца /роден през 1950г./; обществено – икономическите условия в страната към момента на настъпване на инцидента. Отчитайки всички изложени фактори, въззивният съд е намерил, че сумата 40000лв. би обезщетила претърпените неимуществени вреди.
В изложението на Столична община по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. следва ли да бъде ангажирана отговорността по чл.49 ЗЗД, след като във въззивното решение не е посочено кое е третото лице, на което е възложена работата, както и във връзка с какво правно отношение е възложена тази работа; 2. липсата на мотиви на въззивната инстанция /не била извършена преценка на обстоятелствата, причинили вредите и допринесли за последвалите болка и страдания, не било посочено и какъв е бил характерът и степента на негативните душевни и физически преживявания, нито защо те обуславят толкова висок размер обезщетение/ основание ли е за неговото обжалване; 3. в какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди; достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат хипотезите по чл.288 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
ВКС на РБ, състав на І ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал..1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По първия поставен от касатора материалноправен въпрос въззивният не се е произнесъл, тъй като той няма формирани решаващи изводи в тази насока. Въззивният съд не е и следвало да се произнася по този въпрос, тъй такова оплакване касаторът не е въвел в предмета на проверката му, който разпоредбата на чл.269 ГПК ограничава до посоченото във въззивната жалба. Нещо повече, възражение в тази насока касаторът не е направил и с отговора си на исковата молба. С оглед на това евентуалният отговор на касационния съд на така поставения въпрос няма да се отрази на изхода на спора по делото.
Няма произнасяне от въззивния съд и по втория поставен от касатора процесуалноправен въпрос, защото не е налице липса на мотиви. Въззивният съд е направил преценка на относимите събрани по делото обстоятелства, обосноваващи претърпените от ищеца вреди, посочил е техния характер, степента на негативните душевни и физически страдания по време и интензитет, както и защо те обуславят приетият за справедлив размер на обезщетение.
По третия въпрос със сочената и представена от касатора практика на състави на ВКС /решение по гр.д № 157/2011г. І ТО, решение по гр.д. № 419/2012г. ІV ГО и решение по гр.д. № 1740/2010г. ІV ГО/ и на ППВС, обективирана в Постановление № 4/1968г., не се обосновава произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Напротив, в съответствие с тази практика при определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид всички обстоятелства, всяко от които съдържащо обективни характеристики – за характера и степента на увреждането, довело до трайно ограничение на движенията на десния крайник и леко накуцваща походка, за начина на получаването му, за вида и продължителността на лечебния и на възстановителния период, за последиците и отражението на увреждането върху физическото и психическото състояние на ищеца, за възрастта му и обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпването на увреждането, което е в пълно съответствие с трайното и непротиворечиво прилагане на принципа за справедливост, съдържащ се в нормата на чл.52 ЗЗД. Касаторът не сочи и не обосновава необходимост от промяна на тази практика, която настоящият състав напълно споделя. На последно място, не се сочи и обосновава и наличие на някоя от останалите хипотези /виж т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК/ на заявеното /бланкетно/ основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства той да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, гр. отделение, първи състав, № 2171 от 26.ХІ.2014г. по гр.д № 2178/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: