О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
София, 30.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1665 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. М. Г. от гр. Б., чрез процесуалния му представител адв. Ж, против въззивното решение № 302 от 29 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 3* от 30 август 2006 г., постановено по гр.д. № 838 по описа на районния съд в гр. Б. за 2005 г.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено е при нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, защото съдът не е извършил съвкупна оценка на събраните доказателства и е дал превес на едни над други; доказателствата логично сочат, че трудовата дейност на касатора е с наднормено ръчно и механизирано пренасяне на тежести, с усукващи движения на тялото около оста, с екстремни навеждания и статично пренапрежение на гръбначния стълб при наложен темп на работа; заключението на лекарите невролози е, че този тежък физически труд е довел до заболяването на касатора, а и той не е полагал друг труд; тричленната съдебно медицинска експертиза е изпълнена в противоречие с процесуалните правила, не съдържа яснота на базата на какви обстоятелства и книжа е изготвена, използван е нормативен акт, приет през 2008 г., без да му е придадена обратна сила от законодателя; невярно се твърди в експертизата, че е изследвано идентично работно място на процесното, тъй като изследваното такова е съвсем различно; становището на невролозите е за наличие на причинно-следствена връзка между естеството на функциите и длъжността, заемана от касатора и клиничната изява на болестта. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че касационното обжалване се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. Касаторът твърди, че решението трябва да изразява волята на съда, неповлияна от другиго; при решаването на делото преценката на доказателствата е ядрото на решаващата дейност на съда; решението следва да е мотивирано; съдът не е сторил посочено, а се е задоволил да приеме, че не може професионално заболяване да се установява направо от съда, което е в противоречие с практиката на ВКС, както и на съдилищата. Представят се ТР № 45 по гр.д. № 33/1989 г. на ОСГК и решение на окръжен съд. Представеното решение № 151 от 20 октомври 2008 г. по касационно гр.д. № 27 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2008 г. не следва да се преценява изобщо, защото е постановено по разглеждания правен спор и не представлява противоречива практика по смисъла на закона.
Ответникът “Б” А. със седалище и адрес на управление в гр. Б., чрез юрисконсулт М. С. , в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК представя много подробни доводи за недопустимостта на касационното обжалване и неоснователността на жалбата. Представят се две решения на апелативен съд и определение по чл. 288 ГПК на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че липсва установено по съответната процедура професионално заболяване, а професионалният характер на заболяването може да се установи по съдебен ред преди влизането в сила на КСО, поради което по разглеждани спор в рамките на чл. 200 КТ професионалното заболяване не може да се установи; независимо от това съгласно указанията на предходното касационно решение е назначена съдебно медицинска експертиза за установяване на причинна връзка между заболяването на ищеца и условията на труд в ответното предприятие, но две от вещите лица категорично заявяват, че заболяването на ищеца не е в причинна връзка с условията на труд при ответника; съдът споделя мнението на двете вещи лица, защото становището им се подкрепя и от останалите доказателства по делото, които сочат, че оплакванията на ищеца датират от 2002 г., като след този период ищецът е работил при ответника само девет месеца и при предварителния медицински преглед ищецът е бил без оплаквания.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по първите две основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван противоречиво от съдилищата.
В изложението към касационната жалба, макар и не дословно изразен, се поставя въпросът може ли след приемането на КСО професионалният характер на заболяването да се установи в процедура по чл. 200 КТ. Този въпрос е значим за изхода на спора и е обусловил крайния извод на съда в едната му част, което би станало предпоставка за допускането на касационния контрол на атакуваното решение, но в случая следва да се съобрази и втората част на съдебното решение, в което, независимо от становището си, че професионалният характер на заболяването не може да се установява по избрания от ищеца ред, във връзка със задължителните указания при предходно касационно разглеждане на спора, въззивният съд е подложил на преценка и доказателствата за наличието на причинна връзка между заболяването на ищеца и условията на труд при ответника. При тази ситуация, дори ВКС да допусне касационният контрол по поставения въпрос, крайният извод за неоснователността на претенциите на касатора не би бил променен, защото съдът е възприел неоснователността им, а правен въпрос във връзка с констатациите на съда в тази част на решението не е поставен. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен въпрос препятства разглеждането на спора от касационния съд.
Ответникът не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение по смисъла на чл. 78 ал. 8 ГПК, поради което съдът не присъда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 302 от 29 юли 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: