О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
гр. София, 01.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 5737/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № Я 102 от 27.08.2014 г., подадена от адв. А. И., процесуален представител на „НЮ М. Г.” срещу определение № 37А от 30.07.2014 г., постановено по гр. д. № П – 23/2014 г.по описа на Софийски апелативен съд, с което се допълва решение № 37 от 14.07.2014 г. по същото дело в частта за разноските като частният жалбоподател се осъжда да заплати сумата от 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба е подал писмен отговор с вх. № Я 111 от 15.09.2014 г., с който смята, че твърденията в нея не отговарят на истината и моли съда същата да се остави без уважение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Отговорността за разноските по делото е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото съразмерно уважената част от иска. От това следва, че за да присъди съдът разноски по делото, те трябва да са поискани от страната до момента на приключване на устните състезания. Именно към този момент страната, която претендира за присъждане на разноски трябва да е представила надлежни доказателства за изразходените от нея суми и да поиска присъждането им. Когато става въпрос за разноски, претендирани като заплатено адвокатско възнаграждение, както в случая , страната следва да представи доказателства , че такова е договорено и съответно заплатено. Страната следва да представи договор за правна помощ, в който следва да бъде указан и начина на заплащане на адвокатското възнаграждение. Тогава когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ.В случай, че е предвидено плащане по банков път, то следва да бъде установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
В обжалваното определение № 37А от 30.07.2014 г. Софийският апелативен съд неправилно е приел, че за производството пред него на въззиваемия Т. се дължат допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. По делото се намира само един договор за правна защита и съдействие, сключен между Е. М. Т. и адвокатско дружество „Т. – М., Д.”, което е упълномощено да го представлява , с договорено възнаграждение в размер на 3 000 лв., представен пред първата инстанция/ стр. 4-та, гр.д. №490/2013 год. на СГС/. Липсват каквито и да е доказателства удостоверяващи, че Т. е сключил нов договор за правна помощ, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., за процесуално представителство пред въззивната инстанция.Представената пред въззивната инстанция фактура, където фигурира този размер на адвокатско възнаграждение, не съставлява такъв договор, най- малкото за това, че фактурата не е двустранно подписана. Същевременно в представения пред първоинстанционния съд договор не е указано изрично, че договореното адвокатско възнаграждение касае процесуалното представителство само за тази инстанция. От това следва, че предвидения в договора адвокатски хонорар се дължи за процесуално представителство във всички инстанции на делото.Същият заедно с другите направени по делото разноски е бил съобразен при постановяване на решението по делото, където разноските са изчислени съразмерно с уважената част от иска.
Отделно от това основателни се явяват и възраженията на жалбоподателя, че извлечението от банковата сметка на адвокатско дружество „Т. – М., Д.”, с което се удостоверява плащане на сумата от 3000 лв., е несвоевременно представено, тъй като това е направено след произнасяне на Софийския апелативен съд с решение по същество на делото. До приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция следва да се представят и доказателства за направените разноски. Смисълът на това е да може другата страна да се запознае с искането и доказателствата и евентуално да възрази за прекомерността им. Въпросът за разноските е част от състезателността на процеса, която следва да се развие до приключване на последното заседание пред съответната инстанция, а за да стане това, доказателствата за направените разноски следва да са представени пред съда до това заседание.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 37А от 30.07.2014 г. постановено по гр. д. № П – 23/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. М. Т. от [населено място] за допълване на съдебно решение № 37 от 14.07.2014 г. на Апелативен съд – [населено място], постановено по гр.д. №П23/2014 год. в частта относно разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: